Знаем ли всичко за неочакваната смърт на цар Борис Трети на 28 август 1943 година? Приживе царят и неговото обкръжение са непрекъснато под лупата на германските дипломатически и шпионски служби.
В един новоизлязъл руски сборник са събрани протоколите от разпитите на висши германски дипломати и шпиони, заловени от Москва в края на Втората световна война. Николай Цеков обобщава фактите, засягащи България.
Хитлер няма пръст в смъртта на царя?
Никой от разпитаните в зловещия московски затвор Лубянка германски дипломати и разузнавачи не потвърждава предположенията, че Хитлер има пръст в смъртта на съюзника си Борис Трети. Заловеният през 1945 година бивш посланик в София Рихтхофен обаче съобщава за странна мисия, която му била възложена от шефа на германското външно министерство Рибентроп непосредствено след смъртта на Борис Трети. Министърът му нарежда незабавно да замине за имението на Фердинанд в Бавария. Като стар приятел на абдикиралия през 1918 година и живеещ в изгнание български цар, Рихтхофен е натоварен да проучи какво точно знае той за неочакваната смърт на сина си Борис.
Както е известно, непосредствено преди да умре, Борис е бил на разговор в щаб-квартирата на Хитлер и се е почувствал много зле по време на обратния полет до София. Двама известни германски лекари консултират лечението на фатално болния монарх, а след трагичния му край участват и в аутопсията. Така че информацията, която очакват в Берлин от бащата на покойника, едва ли би имала някаква стойност за изясняване на причините за смъртта. Рибентроп не казва защо на Фердинанд трябва да бъдат задавани подобни въпроси.
По мнение на Рихтхофен от Фердинанд нищо не може да се изкопчи, защото е „стара лисица". Запитан за качествата на княз Кирил като действащ регент и възможен наследник на Борис, Фердинанд отговаря, че известният с бохемския си живот принц не е умен като брат си, но е принципен и последователен привърженик на съюза на България с Германия.
Оберщурмбанфюрерът Бекерле, който наследява Рихтхофен на поста шеф на германското посолство в София, свидетелства, че непосредствено след смъртта на цар Борис Хитлер му поставя задача да намери начин да подмени назначеното от покойния монарх правителство с хунта начело с лидера на Национал-социалистическото движение проф. Александър Цанков. Интересното е, че най-преданият на нацизма български политик е сред 48-те народни представители, които само преди няколко месеца са подписали възванието на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев срещу депортирането на българските граждани от еврейски произход към лагерите на смъртта в Полша.
Гадателки и окултисти около Борис Трети
Според признанията на германските представители в София обкръжението на цар Борис Трети е повече от странно. Там бъка от свързани с по няколко разузнавания агенти, от представители на странни секти и от придворни гледачки на кафе. Безспорно най-тайнствена и противоречива за Берлин е фигурата на царедвореца Севов, който се смята за най-доверения човек на монарха. Официално Севов заема скромната длъжност „придворен архитект", но фактически ръководи царското разузнаване и функционира като най-близък съветник на Борис. Севов неизменно придружава царя и министрите му в Германия и знае всичко за договорките с Хитлер.
Суперченгето на двореца съвсем не е случаен човек. От него се страхуват абсолютно всички от българския политически елит, включително царските министри. Севов има страховита биография. Качествата му по неведоми канали са забелязани от Кемал Ататюрк, който още през 20-те години на миналия век го включва в личната си охрана и в най-близкото си обкръжение. Заедно с княгиня Евдокия той практикува древната религия на огнепоклонниците. Шефът на Абвера в София д-р Делиус подозира, че тайнственият царедворец, който е назначен лично от монарха да координира германо-българските операции срещу партизаните в Сърбия и Македония, всъщност шпионира в полза на Великобритания. Делиус се готви публично да изобличи Севов, но от Берлин му забраняват категорично заради риска да разгневи царя.
Що за славяни са българите?
Д-р Делиус има и други наблюдения. "Българите и сърбите (изключвайки от тази категория хърватите и словенците) са враждуващи братя", твърди той. "Сърбите се чувстват панславяни. Точно обратното е положението при българите. Те донякъде симпатизират на Русия заради дарената им свобода, но не са панславяни. И смятат сърбите за врагове. За македонците не говоря, защото в България те минават за българи" - заключава шефът на Абвера в София.
Германските дипломати в съветски плен свидетелстват, че по време на войната между 10 000 и 40 000 български граждани са изявили желание и са били изпратени да работят в Германия. В тази цифра не са включени 15-те хиляди евреи от окупираните територии, насилствено натоварени от българската полиция и германски войници на вагоните на БДЖ на път към лагерите на смъртта в Полша и Германия.
