Социалната дистанция заради коронавируса е най-тежка за онези, които се обичат, но са по принуда разделени. А как е било през вековете? Какви любовни писма са писали Бетовен, Гьоте, Оскар Уайлд? Deutsche Welle разказва:
"О Боже - ти си тъй близо, но и тъй далеч! Какъв копнеж по тебе само", пише Бетовен през 1812 година до своята "безсмъртна любима", чиято идентичност и до днес си остава загадка. И още: "Що за живот е това без теб! Реших да скитам надалеч, докато не падна пак в обятията твои."
Gulliver/Getty Images
Когато сме влюбени, искаме да сме до любимия човек. В това нищо не се е променило и до днес. И все пак в ерата на дигиталните медии романтиката е дефицитна стока - ако днес понякога се задоволяваме и с един емотикон, преди столетия хората са си пишели дълги страстни писма.
"Посещения на душата"
„Посещения на душата" - така наричали любовните писма във времето на техния най-голям разцвет през 18 и 19 век. Знае се, че Бетовен, който е бил много влюбчив, е изпращал любовни писма не само на една дама. Йохан Волфганг фон Гьоте също се е влюбвал повече от веднъж в живота си.
Само на придворната дама Шарлоте фон Щайн, която е била 7 години по-възрастна от него, Гьоте е написал повече от 1700 писма и любовни бележки. Двамата са живеели във Ваймар и често си разменяли по две или три писма на ден. Но понеже Шарлоте е била омъжена, през всичките години на тяхната връзка мечтанията на Гьоте са имали чисто платоничен характер.
След завръщането си от Италия през 1788 година Гьоте започва нова връзка - с Кристиане Вулпиус. Винаги, когато бил на път, той изпращал писма на своето „домашно съкровище". „Единственото ми желание е да можеше сега да си до мен", пише той на Кристиане.
Gulliver/Getty Images
Съхранени са и някои от писмата на френския философ Волтер, който е бил влюбен в своята племенница Мари-Луиз Дени. През 1745 година от двореца във Версай той ѝ написал следните редове: „ Аз… съм крайно нещастен, че не мога да живея заедно с Вас в мир и спокойствие - нейде далеч от Кралете и целия двор. Що за съдба е това да копнеем един за друг, без да можем да се виждаме дори."
