Коментар

Иранците искат развлечения

23 юни 2012 10:16

Една от най-погрешните представи на Запад за иранците е, че са сурови религиозни фанатици. Около половината иранци са под 25 години, а Иран е свършил солидна работа, за да повиши образователното им ниво. Бях впечатлен по време на пътуването си в Иран, по време на което изминах близо 3000 км, колко много от тях споделят американските ценности и търсят развлечения, а не фанатизъм. Те изглеждат по-малко заинтересувани от джамиите, отколкото от увеселителните паркове (които са повсеместни в Иран).

„Младите хора всъщност не ходят в джамиите”, каза 23-годишен мъж, когото срещнах в Източен Иран, шеговито преувеличавайки: „Ние искаме повече начини да се забавляваме”. Той каза, че пие (алкохолът е незаконен, но е навсякъде) и до неотдавна е употребявал наркотици. Ирански служители предполагат, че вероятно 10% от населението употребява нелегални наркотици, обикновено опиум и хероин, но и все по-често метамфетамини.

Този човек се присъединил към демократичните протести през 2009 г., но бил задържан и бит в продължение на няколко дни, като загубил един зъб. Това го отблъснало от политическата активност и подобно на много други сега той просто иска да замине за чужбина.

В Северозапада това чувство на безнадеждност е накарало някои млади иранци от етнически турски произход да подкрепят идеята за отцепване и присъединяване към Азербайджан. По време на футболни мачове в Тебриз феновете понякога разгневяват властите със сепаратистките си лозунги.

Не бихте допуснали, че един нюйоркчанин може да бъде накаран да се изчерви в Техеран, но аз бях слисан от гледката как се уговаря секс за една нощ - млади мъже с лъскави коли обикалят в търсене на жени, заговарят ги и ги откарват. Има и проституция, а бившият полицейски началник на Техеран бе арестуван през 2008 г. в публичен дом с шест проститутки.

Не забравяйте, че Иран е родината не само на строгите аятоласи, но и на романтичния хедонизъм от „Рубаята” на Омар Хаям. „Нима Бог лозите е създал, за да е грях да пием сока им”, пита поетът.

През 70-те години на миналия век разочаровани млади иранци се разбунтуваха срещу корумпирания светски режим, като прегърнаха аскетична форма на исляма. Сега те възстават срещу корумпиран религиозен режим, като прегръщат личната свобода - в някои случаи дори секс, наркотици и рокендрол. Те често пъти дори гледат със симпатия на САЩ, което е доста объркващо. В Пакистан, Афганистан и Египет ние американците раздаваме помощи на стойност милиарди долари и сме често мразени. Отивам в Иран и хората ми дават подаръци!

Тази младежка култура в Иран е подхранвана от интернет - две трети от иранските домакинства имат компютри - и от сателитна телевизия, която е забранена, но широко разпространена. Анкета на Би Би Джи и Галъп, извършена по телефона през март, установи, че една трета от иранците признават, че са гледали сателитна телевизия предишната седмица, а реалният им брой може да е далеч по-голям. „Ефектът от сателитната телевизия е много голям”, каза млада жена, която сподели, че първоначално била ужасена, когато видяла мюсюлманки в Турция да носят бикини, но постепенно решила, че има повече от един начин да живееш живота си.

Полицията извършва обиски и конфискува сателитни чинии и може да глоби собствениците с 400 долара, но не е много ефективна. „Виждате, че полицаите вземат сателитните чинии, но просто не отваряте вратата”, каза собственик на магазин в Горган. „Така че те вземат чинията и просто си отиват”, без да наложат глоба.

Пиратска музика, филми и видеоигри са широко разпространени. Една от популярните, но забранени игри, е „Батълфийлд 3”, в която американски военни сили нападат Техеран. В един от домовете, които посетих, децата играеха Grand Theft Auto (голямата кражба на авотомобили).

Тези млади хора са бъдещето на Иран и могат да бъдат наши съюзници, но макар да имаме стратегия за ядрените преговори, не съм сигурен, че Западът има стратегия за самия Иран.

Западните политици виждат Иран като фанатичен, също както възприемаха Китай през 60-те години на миналия век. Тогава се говореше за военна намеса в Китай и ако бяхме поели по този път, Пекин може би все още щеше да бъде управляван от маоисти - една по-голяма версия на Северна Корея.

Моето пътешествие в Иран ме убеждава, че тук също ще настъпи промяна, ако само имаме търпението да не пречим на подземните сили, които работят: повишаващо се образование, разширяваща се средна класа, нарастващо икономическо недоволство, ерозия на държавния монопол върху информацията. Предчувствието ми е, че ако няма война между Иран и Запада (която вероятно ще засили позициите на режима) хардлайнерите ще тръгнат по пътя на Мао и Иран в крайна сметка ще изглежда като Турция.

Спомням си един млад човек, когото срещнах, и който замислено каза: „Нормално е момче и момиче да искат да излизат заедно. Какво лошо има в това?” Романтиците са на наша страна и далеч надвишават фанатиците. Трябва да заложим на тях, а не на бомбите, като фактори на промяната. (БТА)