Чудесата на Меркел
Чудесата на Меркел / netinfo

Преди две години след френското и холандското "не" на Договора за европейската конституция, подписан от европейските лидери в Рим през есента на 2004 г., пътят на Европа сякаш свърши. Привържениците на европейската интеграция навлязоха във фазата на болезнените размисли и на болезненото самобичуване. Критиците на европейската интеграция се почувстваха отмъстени. Предложено за одобрение на европейските граждани, това европейско изграждане, което изобщо не им се нравеше, беше отхвърлено с гръм и трясък.

Само допреди месец германското ротационно председателство на ЕС изглеждаше изправено пред неразрешим проблем, за да изпълни задачата си и да постигне съгласие между 27 държави членки. Сред тях бяха 18-те, които вече ратифицираха Договора за европейската конституция, двете, чийто граждани отхвърлиха на референдум договора, без техните управници да могат да обяснят защо се случи подобно нещо, и 7-те страни, които предпочетоха да се скрият зад френското и холандското "не" и да не приключват процеса на ратификация. За германското председателство щеше да бъде постижение дори и ако беше постигнало само съгласие между държавите членки за начина на действие за постигането на бъдещо съгласие за съдържанието на нов европейски договор, който да съживи проваления Договор за европейската конституция.

Ангела Меркел обаче направи много повече. С типичната си пруска решителност и присъщото на жените търпение, тя успя да накара своите 26 другари по съдба да приемат както начина на действие, тоест пътя и графика на междуправителствената конференция, която ще подготви текста на новия договор, така и същността на новия договор. Така европейските лидери постигнаха дадоха зелена улица за свикването на междуправителствена конференция, която да подготви новия договор за реформа.

В сравнение с възвишения облик на Договора за европейската конституция, новият договор за реформа е, разбира се, скромен резултат. Но в светлината на разединението, което цареше в ЕС, и което рискуваше да се задълбочи, ако 27-те си бяха тръгнали от Брюксел с празни ръце, трябва да се признае, че този минидоговор представлява максимален пробив.

Новият договор, който ще се роди от постигнатото в ранните часове на събота споразумение, ще бъде дело на междуправителствена конференция. Но неговото съдържание до голяма степен ще бъде онова, което преди четири години Демократичният конвент вложи в Договора за европейската конституция. Така че не трябва да се мисли, че демократичният и иновативен процес, който позволи преди четири години да бъде написан открито и прозрачно Конституционният договор, сега е окончателно приключил.

Както стана вече известно, по настояване на френския президент в новия договор сред целите на ЕС ще бъде елиминирано споменаването на "свободната и недеформирана конкуренция". Странното е, че това френско настояване предизвика изненада.

Най-изненадан се оказа Лондон, който беше предупреден отдавна за исканията на Саркози. Още в годините, когато Демократичният конвент работеше по създаването на Договора за европейска конституция европейската политика на конкуренцията често пъти беше обект на нападки. Сред основните критици бяха Франция при управлението на Жак Ширак и Германия при управлението на Герхард Шрьодер. Тогава в първите проекти на текстовете, представени от Конвента, се настояваше за смекчаване на прерогативите на Съюза във връзка с конкуренцията. Бяха положени доста усилия, първо в тогавашната Европейска комисия на Романо Проди, да се постигне консенсус по въпроса. После бяха положени доста усилия, за да може постигнатия в комисията компромис "да зарази" и членовете на Конвента, председателстван от Валери Жискар д'Естен, Европейския парламент, неговите различни политически групи и правителствата на държавите членки.

След сложни и доста трудни дебати ролята на политиката на конкуренцията и на правомощията на ЕК в тази насока бяха напълно запазени. Вследствие на това в Договора за европейската конституция сред целите на ЕС беше включен и текстът за "свободната и недеформирана конкуренция". Мнозина изтъкнаха тогава, че в националните конституции обикновено не се говори за конкуренция. В крайна сметка обаче беше приета тезата, че една от фундаментални цели на ЕС, който не е държава, а интеграционен процес, не може да не бъде гарантирането на общ пазар в условията на конкуренция.

Сега беше напълно логично да се предположи, че атаките срещу политиката на конкуренцията отпреди четири години ще вземат надмощие. И в този случай способността на Меркел да прави чудеса нямаше нищо общо с постигането на привидно съгласие между противниците и привържениците на "свободната и недеформирана конкуренция". (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар