Българинът Ивайло Колев изпрати на DarikNews своя разказ за земетресението в Чили. Той, заедно със съпругата му, и в мометна се намират в пострадалата от катастрофално земетресение страна. Семейството им било в Чили на традиционен фестивал. „Здравейте, казвам се Ивайло Колев, и заедно със съпругата ми Паула бяхме едни от малкото българи в Чили, които изживяха уникалния кошмар на може би най-голямото земетресение в историята като сила и продължителност. Бихме искали да споделим с нашите сънародници, приятели, познати и фенове, които се притесняват за нас, какво точно изживяхме и как видяхме нещата през нашите очи", започва писмото си той. И продължава:
По време на катастрофалният трус във петък срещу събота, ние се намирахме във Виня Дел Мар, град, намиращ се на тихоокеанското крайбрежие, на 100-тина километра от столицата Сантяго. Бяхме там като специални гости на най-големия латиноамрикански фестивал, носещ името на града. В трагичната вечер, налегнати от силна умора от четири дневения музикален маратон, ние решихме да останем в къщата, където бяхме отседнали (къщата на нашата лична приятелка и най-голямата водеща в Чили - Ракел Аргандоня).
Аз гледах до късно „Нешънъл Географик", където, по ирония на съдбата, имаше филм за вулкани и земетресения на Марс. Към 3.00 ч. и нещо, тъкмо подремвайки, усетих леко поклащане. Помислих, че съпругата ми Паула спи нервно и се е завъртяла в леглото. Но когато в следващия момент видях огледалото пред мен да се върти като махало на часовник, нещата бяха ясни. Изкочих светкавично от леглото, хванах Паула за ръка и буквално влачейки я, както тя по-късно ми призна, изкочхме на голямата веранда пред къщата непосредственно до пътя и самото крайбрежие на океана.
Гледката беше потресаваща!!!
Навсякъде се усещаше натрапчивата миризма на изгорели кабели. Сънени, но обезумели от паника хора, търчаха насам-натам - кои, за да избягат по-далеч от сградите, кои да чуят най-пресните новини по радиото от колите си. (В първите минути нямаше и радио, телефонните линии бяха блокирани и естественно нямаше и ток.)
Бяхме полуголи на верандата и земята се тресеше под нас като гондола на ужасите. Спомням си, че с едната ръка бях прегърнал Паула, а с другата се държах с всичка сила за парапета. Но въпреки това едва смогвахме да се държим на краката си. Това продължи около 30 секунди, когато земетръсната сила беше с най-голямата си амплитуда.Аз се бях загледал във отсрещния бряг на залива, където беше разположено старринното градче Вал Парадисо. Като в новогодишна заря се виждаше как гърмят трафопостове, късат се кабели, пресвяткат искри. Впоследствие разбрахме, че при нас ударът е бил с 8,5 по Рихтер. Това беше първото земетресение в живота ми, което усещам на живо. След като отмина най-тежкото, последваха многократни серии от по-слаби трусове и това до сега. Иначе като изключим една паднала сграда във Виня, щетите не са толкова тежки. Счупени витрини, поизпопадали мазилки и няколко повредени покривни конструкции. Асфалтът, също така, беше понагънат и напукан на места.
В момента сме в Сантяго и преди няма и 20 минути чашите във витрината отново се „разтанцуваха". А ние за пореден път застанахме под касата на входната врата. И така до следващия лек (надяваме се) трус.
Може би ще представлява интерес за вас да ви разкажа и какво разбрахме, че се е случило на самият фестивал, който е бил почти във края си, когато се е разразила зловещата трагедия. Имало е група, която е била на сцената, когато електричеството „пада". Всички хора са си помислили, че е това е сценичен ефект, до момента, в който не са били отрезвени от началните трусове. Настанала е истинска паника, като по чудо не са били премазани хора. Това благодарение на широките входове и стройната организация. Внимание, говориме за зала с 15 000 души. Иначе тя представлява открита конструкция със стоманобетонен елипсовиден пръстен, подпрян на 23 големи кръгли колони, а в единия си край пръстена се сраства с 800 кв.м сцена с уникални светлинни роботи и светещи табла.
Въпреки страхотната организация, технологична подготовка и присъствието на много известни артисти, в знак на солидарност с трагедията на хората, фестивалът беше прекратен. И това за първи път от неговото основаване.
Бих искал накрая, като прясно дипломиран строителен инженер, да изкажа своето възхищение и преклонение пред професионалистите проектирали и оразмерили огромните модерни сгради в столицата Сантяго, които около 30 часа до този момент след колосалното земетресение, стоят спокойни и непокътнати, извисяващи се небрежно на височина между 30 и 90 метра напук на унищожителната природна стихия.Естествено и тук не липсват щети, но те на фона на земетръсната сила, в никакъв случай не можем да определим като тежки... Няколко сериозно пострадали сгради, откъртени первази и мазилки от по-старинни сгради в централната част, както и леки фасадни пукнатини.
Разбира се, не можем и да не склоним глава и да не отделим минутка мълчание и за онази част от гордия чилийски народ, който „принесе в жертва" над 300 (според последните данни поне 400 жертви) човешки живота и милион и половина разрушени къщи, за да омилостиви „боговете на природната стихия"!!!
Не можем и да не се помолим за онези чилийски мъже, жени и деца, които не са имали щастието да бъдат на подходящото място и в подходящото време в здрави и високотехнологични сгради. За тях сега остава само едно - да отправят отчаян поглед към правителтва, организации и меценати за помощ. Светът вече показа, че може да помага.Дано го направи и сега.
С уважение, Ивайло Колев.
Стотици загинаха при катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер край бреговете на Чили, едно от най-силните в историята на човечеството. Нанесените материални щети са огромни. Мощното земетресение е усетено на огромна територия, по целия южноамерикански континент. Учените съобщиха, че то е между 700 и 1000 пъти по-силно от това, разрушило столицата на Хаити Порто-о-Пренс през януари и предизвикало смъртта на над 200 000 души.
В този район на Чили и в миналото са ставали катастрофални земетресения. Според данни от енциклопедията "Уикипедия" най-силното земетресение, измерено откакто се пряват сеизмични наблюдения, също е регистрирано край брега на Чили през 1960 г. То е наричано Голямото чилийско земетресение.
