Царят с магарешките уши
Царят с магарешките уши / netinfo

Помните ли историята на цар Мидас от гръцкия мит, пренесена и в българските народни приказки като историята на цар Траян?

Това е историята на онзи цар, който имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Като млад всъщност той нямал магарешки уши, но нещастията му започнали, като се събрал с веселия бог Дионис. Първо, Дионис изпълнил желанието на приятеля си всичко, до което царят се допре да се превръща в чисто, блестящо злато и така Мидас едва не умрял от глад, защото и хлябът, и всички ястия, и виното, до което се докосвал се обръщало в злато, докато богът не се смилил над него и не го пратил при изворите на една река в древната област Лидия, за да отмие жестокия дар. После, пак Дионис поканил Мидас за съдия на надсвирването на бога на изкуствата Аполон с бога на горите Пан и когато царят отсъдил, че простата свирня на Пан е по-хубава, Аполон се ядосал, хванал Мидас за ушите и така ги опънал, че станали магарешки. Царят старателно криел магарешките си уши и погубвал всеки бръснар, за да не разкаже за тях, като пощадил само един, който му се заклел да мълчи за страшната тайна. Тайната за магарешките уши, обаче, толкова мъчила бръснаря, че – за да се освободи от нея – отишъл в гората, изкопал дълбок трап и извикал три пъти в него, че царят има магарешки уши, а после закопал трапа и му олекнало. На мястото на трапа поникнал храст, от който селските воловарчета си направили свирки, а те – като засвирили – заговорили с човешки гласове, че царят има магарешки уши и още същият ден цялата страна научила истината.

Тази история я припомниха хора от НДСВ, на които истината за цар Симеон Втори вече тежи не по-малко от онази за магарешките уши на цар Мидас.

Защото наистина му дойде времето хората, които бяха с царя през шестте години след неговото завръщане, да кажат на глас тайната за него, за да им олекне.

Време е да посочат магарешките уши на царя, изскочили изпод захвърлената корона, за да стане премиер на България начело на авторитарна партия за подигравка с всички онези, които искрено вярваха и работиха за възстановяването било на монархията, било на демократичните партии от царско време, които той наведнъж съсипа.

Време е да кажат истина ли е, че иска всичко, до което се докосва да се превръща в злато и това е най-важното, което го води при политическите му лупинги с наследниците на онези, които го прогониха като дете от царството му и убиха чичо му и министрите му и с тях свободата на народа му, а сега също заради златото на властта го награждават с ордени.

Време е да разкажат дали когато отсъжда в политическите състезания не е склонен да предпочита бога на горите, макар да свири простовато, пред истинското политическо изкуство и дали заради това от милиони гласове преди шест години едвам получи няколко стотин хиляди на изборите през май.

Време е да се чуе кой всъщност приготви България за НАТО и Европейския съюз – дали царят или простите бръснари, които след като си свършат добре работата биват погубвани, за да не разкрият тайните му – каквато тъжна съдба чака неминуемо всеки следващ фаворит било в умиращата му партия, било в сегашната тройна или утрешната либерална коалиция.

Дойде му времето на трапа, в който царските бръснари да извикат истината за царя, за ушите му, за златото му, за горите му ...

Така и на царя ще му олекне, както на онзи цар от приказката, който сам надул свирка от чудния храст, разкрил тайната, че има магарешки уши, понеже нямало вече полза от криене.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар