Вече е ясно, че въпреки заканите към Техеран, Америка няма да употреби военна сила срещу Ислямската република /ИРИ/. Нещо повече, не са изключени преки преговори между САЩ и Иран в най-близко бъдеще.
Нека започнем от петрола, както му е редът в близкоизточните въпроси. Тъкмо петролът, кризата в енергийното снабдяване на американската икономика е причина за ислямския проблем, породила и легендата за извечната агресивност на ислямистите.
Петролът почти изцяло осигурява производството на моторни горива за транспорта, като покрива над 40 на сто от приходната част на целия енергиен баланс на САЩ. Общият дял на "чистия" му внос в структурата на потреблението през 2005 г. стигна 59 на сто.
От 1990 г. добивите на нефт в САЩ постоянно намаляват. Така ще продължи и занапред, дори ако се използват допълнителните горивни ресурси в защитените територии на Северна Аляска и дълбоко в зоната на шелфа.
Вината на ислямистите е, че живеят там, където има много петрол. Ето защо ги насъскват едни срещу други, карат ги да вършат грешки, хвърлят кал върху тях и не понечват да изградят отношения, основани на взаимната изгода и социалната справедливост. Дори будисти да живееха в местата, където се среща "черно злато", и тях щяха да настървят срещу някой съсед и обратно - като арабите и евреите, шиитите и сунитите, Фатах и Хамас и т. н.
А Иран е централната държава в региона и Вашингтон специално държеше да я заграби. Тъй че Щатите съвсем не случайно нахлуха в Ирак и Афганистан, които твърде удобно граничат с ИРИ, съответно Иран може да бъде хванат "в клещи".
Америка обаче не успя да създаде в Афганистан и Ирак здрави марионетни режими, за да може после спокойно да "демократизира" персийците. И покрай другото да излекува режима на Ахмадинеджад от увлечението по "ядрените играчки". Но и сега дори в САЩ мнозина вече схващат, че трябва да си тръгнат от Ирак. Това означава, че Техеран също не може да бъде усмирен със сила.
Изобщо проблемът с конфронтацията между Америка и Иран дава храна за сериозен анализ. Защо например веднага след началото на войната срещу Саддам Хюсеин Вашингтон сякаш забрави за иранската ядрена програма, но след като обстановката в Ирак стана неблагополучна за САЩ, а наказателната експедиция срещу ИРИ - невъзможна, приказките за ядрена заплаха от режима в Техеран се разгоряха с нова сила?
А всички разбират, че иранската ядрена програма вече е невъзможно да бъде спряна, защото икономическите санкции не са пречка за кабинета на Ахмадинеджад. Иран ще жертва много неща, за да се сдобие с ядрено оръжие, 
тъй като иначе не би могъл да защити петролните си находища.
Какво се крие тогава зад днешното засилване на американските войски в Ирак, Афганистан и Персийския залив? Първо, в Южен Афганистан натовците водят операция за разправа с местните талибани. Второ, Ирак донесе пълен провал на Джордж Буш - допълнителните сили в тази страна са необходими главно за самоотбрана. С една дума, Иран остава на заден план.
Защо тогава САЩ създадоха лъжливото впечатление, че всеки момент се очаква удар срещу персийските ядрени и военни обекти? Явно с цел да упражнят психологически натиск върху Махмуд Ахмадинеджад. И само един сценарий е напълно изключен - военен сценарий, насочен срещу ИРИ.
За да потвърдим тази версия, нека се върнем към плановете на Пентагона да "приклещи" Иран. Те бяха осуетени. Сега вече ИРИ /естествено, благодарение на географското си положение/ може да подлива масло в огъня на бунтовническата борба - и в Афганистан, и в Ирак.
Вашингтон разбира това. Въпреки публичните призиви за война до победа, републиканското правителство безспорно е сигурно, че армията на САЩ не може да се задържи задълго в Ирак. Джордж Буш обаче не може да си позволи позорно изтегляне. При това САЩ разбират, че поради геополитическото си положение Иран - колкото и странно да звучи - е единствената държава, която може да им съдейства за достойна загуба в Ирак.
Всичкият шум около иранската ядрена програма, увеличаването на военните контингенти в Ирак и Афганистан най-вероятно целят да принудят Иран да подкрепи САЩ в Ирак, като получи в замяна възможност да задоволи ядрените си амбиции. Неслучайно шефът на Пентагона Робърт Гейтс призова Иран и Сирия да дадат принос за стабилизацията на Ирак. "И нашето правителство е открито за диалог на по-високо равнище", не скри военният министър на САЩ в слово пред Турско- американския съвет във Вашингтон.
Неотдавна държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс има среща със сирийския външен министър Уалид Муалем. Изходът от иракската задънена улица обаче може да бъде намерен само с преки преговори между Иран и Америка, за каквито впрочем апелира пред Вашингтон и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана.
Нещата тръгват към този вариант и защото мнозина неоконсерватори, бабували на военното решение на проблема със Саддам Хюсеин, напускат американското правителство. Това бе сплотена група от анализатори, заемали водещи позиции в Белия дом, Държавния департамент и Пентагона - Пол Улфовиц, Дъглас Фейт, Харолд Роуд, Луис Либи, Джон Хана, Ричард Пърл. Днес всички те са обвинени, че са въвлекли САЩ в иракското тресавище.
Хора от академичните среди, повечето без практически административен и военен опит, те обаче настояваха, че близкоизточните проблеми трябва да се решават по военен път.
Упрекваха например Израел, че в ливанската кампания миналата година не е атакувал Сирия.
Сирия е обвързана с договор с ИРИ; ако я беше нападнал, Израел щеше да отслаби Иран, което би променило стратегическата карта на целия Близък изток. Това би дало възможност да се потуши и "иракският бунт", обясняваха тези хора. Стана ясно обаче, че ако израелските ръководители бяха последвали тези съвети, това щеше да наложи на американците още по-бързо изтегляне от Ирак.
Днес неоконсерваторите масово напускат правителството на Джордж Буш. Тъй че пътят за преки преговори между САЩ и Иран е отворен. /БТА/
тъй като иначе не би могъл да защити петролните си находища.
Какво се крие тогава зад днешното засилване на американските войски в Ирак, Афганистан и Персийския залив? Първо, в Южен Афганистан натовците водят операция за разправа с местните талибани. Второ, Ирак донесе пълен провал на Джордж Буш - допълнителните сили в тази страна са необходими главно за самоотбрана. С една дума, Иран остава на заден план.
Защо тогава САЩ създадоха лъжливото впечатление, че всеки момент се очаква удар срещу персийските ядрени и военни обекти? Явно с цел да упражнят психологически натиск върху Махмуд Ахмадинеджад. И само един сценарий е напълно изключен - военен сценарий, насочен срещу ИРИ.
За да потвърдим тази версия, нека се върнем към плановете на Пентагона да "приклещи" Иран. Те бяха осуетени. Сега вече ИРИ /естествено, благодарение на географското си положение/ може да подлива масло в огъня на бунтовническата борба - и в Афганистан, и в Ирак.
Вашингтон разбира това. Въпреки публичните призиви за война до победа, републиканското правителство безспорно е сигурно, че армията на САЩ не може да се задържи задълго в Ирак. Джордж Буш обаче не може да си позволи позорно изтегляне. При това САЩ разбират, че поради геополитическото си положение Иран - колкото и странно да звучи - е единствената държава, която може да им съдейства за достойна загуба в Ирак.
Всичкият шум около иранската ядрена програма, увеличаването на военните контингенти в Ирак и Афганистан най-вероятно целят да принудят Иран да подкрепи САЩ в Ирак, като получи в замяна възможност да задоволи ядрените си амбиции. Неслучайно шефът на Пентагона Робърт Гейтс призова Иран и Сирия да дадат принос за стабилизацията на Ирак. "И нашето правителство е открито за диалог на по-високо равнище", не скри военният министър на САЩ в слово пред Турско- американския съвет във Вашингтон.
Неотдавна държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс има среща със сирийския външен министър Уалид Муалем. Изходът от иракската задънена улица обаче може да бъде намерен само с преки преговори между Иран и Америка, за каквито впрочем апелира пред Вашингтон и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана.
Нещата тръгват към този вариант и защото мнозина неоконсерватори, бабували на военното решение на проблема със Саддам Хюсеин, напускат американското правителство. Това бе сплотена група от анализатори, заемали водещи позиции в Белия дом, Държавния департамент и Пентагона - Пол Улфовиц, Дъглас Фейт, Харолд Роуд, Луис Либи, Джон Хана, Ричард Пърл. Днес всички те са обвинени, че са въвлекли САЩ в иракското тресавище.
Хора от академичните среди, повечето без практически административен и военен опит, те обаче настояваха, че близкоизточните проблеми трябва да се решават по военен път.
Упрекваха например Израел, че в ливанската кампания миналата година не е атакувал Сирия.
Сирия е обвързана с договор с ИРИ; ако я беше нападнал, Израел щеше да отслаби Иран, което би променило стратегическата карта на целия Близък изток. Това би дало възможност да се потуши и "иракският бунт", обясняваха тези хора. Стана ясно обаче, че ако израелските ръководители бяха последвали тези съвети, това щеше да наложи на американците още по-бързо изтегляне от Ирак.
Днес неоконсерваторите масово напускат правителството на Джордж Буш. Тъй че пътят за преки преговори между САЩ и Иран е отворен. /БТА/
