Понятията "работни дни" и "работно време" са й чужди, защото е изцяло обсебена от музиката. Казва се Мария Каракушева, на 28 години. С музика се занимава от петгодишна, а с музикалните си проекти спечели и журито на "40 до 40". Целта на талантливата пианистка е класическата музика да достига до все повече хора по един нестандартен начин.
Може да сте чували името й във връзка с проектите Classic in the house и Classic in the jazz, чиито успехи тя вижда в позитивната оценка на публиката.
Как променя средата около себе си, какво я прави щастлива и какъв е новият й музикален проект - Мария Каракушева разказа в Следобедният блок на Дарик.
Мислила ли си някога, че ще попаднеш в проект като "40 до 40" и чувстваш ли се лидер по някакъв начин?
Мария Каракушева: Няма да скрия, че бях много изненадана от номинацията. Според мен целта на проекта е не толкова да извади на преден план лидерите, колкото да покаже хора, които допринасят по различни начини за развитието на обществото. Дори успехите на тази личности да са за "лична консумация", те влияят на нагласите на хората и ги променят.
В този смисъл в началото на твоите проекти "личната консумация" ли беше основният мотив за старт?
Мария Каракушева: Мотивите са по-скоро комплексни. Аз свиря на пиано от петгодишна, концертен пианист съм и когато застанах на първия си кръстопът – избора дали да завърша висшето си образование в чужбина или в България - избрах да остана тук. Първите две-три години ми се изясни какво може или ще се случи с музикантите от моя бранш в България, за съжаление - почти нищо. Затова реших - вместо да се оплаквам и да хленча - да направя нещо, което би ми доставило удоволствие и би показало на обществото, че класическата музика не е забравена, че не е скучна.
След това животът ме срещна с DJ Bora, с когото започнахме съвместна работа по проекта Classic in the house. Идеята беше да направим симбиоза между класическата и хаус музиката. Избрах смесването на класиката с този стил, защото тогава ми се стори доста интересно, още повече че съм нощна птица и обичам да посещавам различни клубове. Ефектът беше положителен, но по онова време имах много съмнения дали това е правилният избор, защото беше предизвикателство да използвам два стила, които почти не са развити в България и нямат традиция тук. Проектът беше представен нестандартно, не в концертна зала, а в различни локации като клубове, метро-станции и други градски пространства. Това може би бе едно от нещата, които плениха публиката – начинът, по който показахме проекта.
Вторият ми проект Classic in the jazz се появи вследствие на моето търсене като творец. Запознах се със страхотния джаз музикант Момчил Атанасов и стартирахме идеята да вплетем двата стила – класика и джаз. В началото свирехме на две пиана, получи се доста атрактивно, а наскоро приобщихме към проекта още музиканти, в лицето на Деян Илиев – барабани и Антон Пиперов – бас.
Това са проекти, които могат да продължават развитието си много години, но ти виждаш ли момента, когато преминаваш на следващ проект и с какво е свързано това?
Мария Каракушева: Свързано е предимно с хората, които срещам по пътя си. Когато се запозная с някой много талантлив музикант например, се появява поривът да творим заедно. В този ред на мисли наскоро се запознах с оперната певица Пламена Гергинова и с нея започнахме работа по нов проект. Идеята не е в това да мине някакво творческо време и аз да премина на следващ проект, решението е по-скоро плод на вътрешно усещане.
Как възприемаше класическата музика, която сега смело трансформираш, когато беше на пет години ?
Мария Каракушева: Аз съм знаела в годините, че искам да правя точно това. Разбира се, майка ми е тази, която ме насочваше и стоеше до мен през годините, защото за да станеш музикант, се изискват доста упорство и труд, не се получава от само себе си. През годините класиката стана част от моя живот. За мен тя е толкова естествена, че не мога да я спрегна като работа или хоби.
Този твой избор беше ли за сметка на игрите в детството, а и по-късно - в тинейджърската възраст?
Мария Каракушева: Имало е такива моменти, но за сметка на това, когато пораснах, усилията ми се превърнаха в добър бонус – страхотна дисциплина. За мое щастие, музиката ми дарява свободата да не деля времето си на работна седмица и уикенд - всичко е едно цяло. Работя тогава, когато имам вдъхновение, а не, когато ми се налага. Едно от най-хубавите неща в работата на музиканта е възможността сам да си създава цели. Като малки не осъзнаваме понятието конкурентност, в този смисъл аз и днес не сравнявам себе си с други музиканти. Опитвам се по-скоро да надграждам самата себе си.
Като пораснеш, има два варианта – или да направиш труда си самоцел, т.е. да използваш тази дарба само за себе си, или да откриеш начина, по който това, което правиш, да носи полза и за другите.
Имаш ли 40-те години за някаква творческа граница?
Мария Каракушева: Не. Всяка година се старая да надскачам себе си и се надявам винаги да е така, независимо от възрастта.
