Кристалина Георгиева: Кризата на доверието е страшното, с което трябва да се справим

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева в „Годината” на Дарик:

Кристалина Георгиева - традиционен участник в Политик на годината, откакто взе пост, който не е свързан директно с българската политика, и затова 10%, т.е. това, че един на десет в България ви припознава за Политик на България на 2011 г. си е сериозно признание, което трябва да се отбележи.

Благодаря много на тези 10% от нашите граждани, и за мен е винаги удоволствие да съм с вас.

Втора бяхте миналата година, сега сте четвърта, но на вас решихме да връчим грамотата за събитие на годината, то не че е много хубаво събитието - кризата в Европа. Тръгнахме да даваме на Бойко Борисов, обаче в края на краищата вие олицетворявате Европа, така че след разговора ще получите грамотата за събитие на годината, 50% от хората го избират.

Включително и аз гласувах за това събитие.

Вие от какво се лишихте през 2011-а?

От време с близките, това за съжаление е най-тежкото…

То това не е свързано с кризата, или ще кажете, че при криза се работи повече…

Определено се работи повече. При нас тази година беше много тежка, в моята област. Ние имахме отново изключително драматични събития, които поставиха нови рекорди, от 80 години не беше имало такъв смъртоносен глад, за съжаление в Африка, отново
десетки хиляди деца, жени и възрастни хора умряха от липса на храна. Най-скъпата в историята трагедия се случи в Япония. Над 300 млрд. долара струва тройното бедствие. От 60 години насам най-лошите наводнения в Югоизточна Азия, Банкок потъна под вода. За първи път, откакто се води статистика, най-богатите страни се оказаха изключително сериозно засегнати. Япония, САЩ, Австралия - наводнения, Нова Зенландия земетресения. И това, което природата ни каза, е - всички трябва да сте по-подготвени, отколкото сте днес.

И в този списък Европа стои страшно странно, направо да ти е неудобно да твърдиш, че си в криза и че това е събитието, даже нахално изглежда, нагло европейците да твърдят че са в криза, когато Африка умира от глад и Япония се тресе, а Азия е потънала във вода.

Ами, всичко е относително. Имаше един такъв стар виц как се обяснява теорията за относителността. Ако си сложите ръката на рамото на любимата, една минута ви се струва, т.е. една вечност ще бъде… цяла вечност може да бъде за вас една минута. Ако си сложите ръката на гореща печка, една секунда ще ви се стори като вечност. В този относителен план, като я гледаме кризата в Европа, за европейците това е най-страшното нещо, което се случва от Втората световна война, защото за първи път не просто икономиката ни не върви, не просто имаме дългово бреме, с което не можем да се оправим, а няма доверие нито в пазара, нито в правителството европеецът. И светът започва да губи доверие в Европа. Тази криза на доверието е страшното нещо, с което трябва да се справим.

Казахте как да я наречем - криза на доверието, понеже нали миналия век са си имали имена, и все велики - Великата депресия например, а тази криза беше без име и вие бихте я кръстили криза на доверието.

Точно така. И бих казала още нещо. В моята област, когато се борим с природни бедствия, това, което решава нещата са, първо, подготовката, ние трябва да имаме готовността за всичко, което може да се случи. Второ, бързината, решителността на действие и, трето, единството и солидарността. И така като си я гледам нашата криза, тази криза на доверието, същите неща могат да ни извадят и от нея. Говорихме си, така, полу на шега, полу на сериозно с колегите, които са в службите на гражданска безопасност в страните членки на Европа, и те хората са пожарникари… Между другото шефа на агенцията по борба с бедствията в Щатите също е пожарникар, те са пожарникари, те са, някои от тях, инженери, отдавана работещи в тази област, и така си говорим и си казваме абе, може би, ако вземат да я дадат тази криза, европейската, на пожарникарите, те бързичко ще я решат, защото там няма място…

Вие сега да не биете и натам, че България е…

Не, нямам…

…дала на пожарникар да ръководи страната…

Има, има нещо, има нещо в това, че трябва да се обединим и да сме по-решителни, и това е тази солидарност, която хората, които застават очи в очи със смъртта, нещо, което правят, да кажем, спасителните отряди, а при тях единството, обединяването, това да се държат ръка за ръка се разбира от само себе си. Това трябва да правим ние в Европа в лицето на нашата…

Миналата година бяхте изчислили, че кризите в света, тия, които тогава бяха актуални - земетресението в Хаити, наводнението в Пакистан, отровният разлив в Унгария и целият друг дълъг списък, са били три пъти по-скъпи, отколкото кризите през 2009. А сега, през 2011 как ще стои въпросът с цената?

Не сме свършили още сметките, но със сигурност тази година ще бием предишната, защото само кризата в Япония, само кризата в Япония е горе-долу това, което струваше в пари, та ако не и повече, цялата минала година.

Кризите стават все по-скъпи.

Те стават все по-скъпи, защото те са по-силни, защото ние живеем все повече в градове, така че като удари бедствие последиците са огромни. Защото сме повече хора - има повече жертви, и защото от последните десетина - петнайсет години светът се е променил, а нашата готовност за него изостава. Защото ние не сме още готови за мащаба на това, което стои пред нас.

Готово ли е правното решение на междуправителственото споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция?

Готово е.

И какво е то?

Има много разумно, много прагматичен проект. Аз като го видях си казах на правилния път ме, защото само прагматично, сравнително простичко правно решение може бързо да доведе до резултат. Аз искам да ви кажа, че като знам какво е предложението, съм спокойна, до март месец ще го имаме.

Е, кажете какво е?

Ами знаете ли, това е нещо, което аз получих по електронната си поща. Не знам до каква степен е…

Това може да е още тайна ли?

Не знам до каква степен е в публичното пространство и естествено ние трябва да имам…

Имам чувството, че не е. Да ви кажа, поне до тая сутрин, докато влизах в тази поредица от разговори, не беше в публичното, не съм видял и сега по агенциите. Каква е общата идея, хайде…

Общата идея е да имаме, да поемат страните задължения за това чрез законодателствата, националните законодателства, да въведат ред в своите финанси. С други думи дисциплината, която е необходима, за да може Европа да осигури растеж, да я имаме. И да ви кажа, най-важното за мен беше, като го прочетох, че всъщност това е пакт, който е фискален, но е пакт за растеж. Там идеята не е да се задуши растежът, там идеята е да имаме дисциплината, без която растежът няма да се върне.

Те, общо взето, съдържанието е ясно - да не можеш да харчиш повече, отколкото имаш, или съвсем малко само при криза да не взимаш големи заеми…

Но и също така… Точно така, точно така, и да си помагаме…

…и това е разписано, и да бъдеш наказван, ако нарушаваш това.

Точно така, и да бъдеш наказван по един много също така простичък начин - 0,2% от брутния продукт отиват в една сметка в момента, в който сгази една страна лука. Парите стоят там достатъчно време, за да може държавата да реши проблема. Дава се време на този, който е нарушил дисциплината, да се коригира.

Да се поправи.

Ако обаче не се коригира, тези пари отиват в бюджета на комисията и оттам те са на практика на служба на целия съюз.

Другият въпрос обаче е с даването на другите пари - в Международния валутен фонд, в друг европейски фонд, където България нямало да участва.

България няма да участва, защото ние сме страна с относително по-нисък доход на човек от население. Ние към днешна дата сме някъде 42-43% от средното ниво в ЕС. Но по-важно е ние не сме членка на еврозоната. Докато не стане…

Да, ама други като Швеция, Дания, хайде, ще кажете богати, или Великобритания, обаче чехи и поляци ще участват.

И те са по-богати от нас, и те могат да си позволят да участват. Аз мисля, че не е реалистично и не е справедливо една страна като нашата, която разчита на еврофондовете да излезе от кризата, да се очаква да допринесе. За България е много по-важно, и да ви кажа в света, ако ние това направим, много ще ни се радват, е не толкова много да му мислим защо сме 42-43% от доходите, а как можем да станем повече от 42-43%. Какъв ни е на нас проблемът? Че нашата производителност на труда, въпреки че се удвои последните пет години, откакто влязохме в Европейския съюз, тя е все още само 20% от тази, която е средната на Европа, а пък Европа е две трети от Съединените щати, т.е. ако ние искаме да живеем по-добре, ние трябва да имаме по-висока производителност на труда. Нека да гледаме как от 20% да станем на 40, защото тогава от 40% ще станем на 60 и на 70. Защо го казвам това? Защото за следващата година аз се надявам темата в България да бъде темата за конкурентноспособността, производителността на труда, как да дръпнем малкия и средния сектор в България, бизнеса, който обслужва малките и средните предприятия, как да ги дръпнем напред. И тогава ние ще имаме пари като чехите и като поляците да кажем ние живеем по-добре, ние сме готови да помагаме. Засега не е тема, която някой разумно би я поставил на дневен ред.

В края на предаването ще ни гостува писателят Георги Господинов. Той в едно есе за кризата, където той всъщност пита как да я кръстим, но казва, че според данни на Евростат 17%, всеки шести в Европейския съюз е под прага на бедността. Това е една невидима европейска държава с 80 млн. граждани и в нея, без да е на картата, но по-голяма от Франция, Италия, Испания, Полша, държава на бедността колкото Германия, и пита какво знаем за нея.

Това е винаги най-сериозната тема, която идва с кризата - че тя е зле за всички, но е най-зле за тези, които са на най-долната част на класацията по доходи. Тя е най-зле за хората с ниски пенсии, за безработните. Аз си мисля, че дори тези 17% те са страшни, но още по-страшно е, че ние имаме безработица сред младежта, която е 20, 25, 30, 40, 50 процента в някои места. Тези млади хора, които днес са без работа, ако останат без работа за дълго време, те не само могат да се окажат завинаги в тези 17%...

Добре, но как се връзва това с пенсионните реформи, които прави цяла Европа, включително и България - когато караш възрастните да работят по-дълго, естествено е да няма работа за младите.

Първо, много рядко възрастните и младите се конкурират за едни и същи длъжности. Това не е… обикновено тази конкуренция не е толкова директна. Второ, за мен въпросът е как можем да работим в това направление, където се създават най-много работни места. Ние го знаем това от край време, това са малките и средни предприятия. Как можем ние да ударим силно рамо на малкия и средния бизнес, защото той ще отвори работни места за младите хора, привлекателни за тях и сравнително добре платени.

Миналата година по това време призовахте българското правителство за бързи реформи с аргумента, че най-добрите мерки се взимат под натиск. Случиха ли се тези реформи, които искахте?

В пенсионната система тръгна реформата. Беше добре повече да се говори с хората като тръгна, за да има по-голямо разбиране в обществото, но е важно, че тя тръгна. Тя е неизбежна реформа, трябва да се направи. Виждаме в новия бюджет повече внимание на образованието. Между другото, като казвате Чехия и Полша, тези страни са по-добре от нас най-вече защото са инвестирали много в образование и са инвестирали много в бизнес среда, която ги прави по-привлекателни, но без квалифицирани хора тази среда няма да я имаме.

При нас има голям дебат за МВР, втори в класацията ни, конкретно със специалните разузнавателни средства и въпросите около Шенген. Вие казвате да се харчи по-малко за МВР.

Аз казвам да се харчи повече за образование, а като се харчи повече за образование, някъде трябва да се харчи по-малко. Когато се прави анализът, аз не съм вътре в страната да го направя този анализ, но като се прави анализът вътре в страната, хората виждат къде има място малко да се свие, да е по-ефективно, да се работи по-добре. И пак се връщам към темата за производителността на труда. Ако имаме 20% производителност на труда от средната в Европа, естествено е, че ще се получи така да взимаме от едно място да давам другаде. Ако качим производителността на труда, то тогава ще има повече за всички, т.е. ние ще опечем по-голям кекс, от който за всичко ще има повече. Но без да се инвестира в образованието, няма как да се вдигне много производителността на труда, а това е нещо, което за него аз говоря още много години преди да дойда тук, в България, което все още не се случва. Реформата в образованието, инвестициите в нашите хора, страна, която има застаряващо население, това е нещо, което трябва да бъде приоритет на всяко, на това и на всяко следващо правителство.

Казвате през май - в интерес на България е да бърза бавно за Шенген.

Да.

Може да се каже, че много ви послушахме, както се казва, не стигнахме тази година, но вече у много българи, включително у министър-председателя, има раздразнение от безпринципността на Европа, нали, дайте да се интегрираме сега за парите, обаче там има едни, холандците тоя път, казали - ами не щем България. Вие съгласна ли сте с това, което каза Бойко Борисов по-рано в предаването: ако легализира проституцията и дрогата, ако България легализира проституцията и дрогата като в Холандия, няма да имаме престъпност.

Аз не съм много за това да се легализират проституцията и дрогата.

Не, той влага ирония, че те били там, дето така са си организирали, нали, обществото намират маана на нас тук.

Премиерът, премиерът е прав да се дразни от това, че се вдига летвата, така да се каже, когато състезанието започна от движение.

Не, то не е ясно накъде е летвата.

Летвата е вдигната на базата на това да видим този доклад, който готви комисията, да каже, че България вече се е справила с проблема с корупцията и е реформирала съдебната система. Така холандците казаха ами не сме сигурни, че това е направено, и не сме убедени, че България е готова. И тук има две неща. Първото е имат ли и те правото да го направят? Ами, няма по каква линия да ги спрем. Комисията каза България е готова за Шенген, всички други страни, 25, освен нас, казват България е готова за Шенген. Холандия каза ами ние не сме убедени, че тя е готова. Втората част на темата е как вътрешнополитически проблем се превръща в проблем на съюза, защото това е вътрешнополитически проблем на Холандия. Ако трябва да го кажем по най-простичкия начин, мисленето в Холандия е такова. Ние имаме коалиционно правителство, което трябва да стои заедно, тази тема за България и Румъния е трудна тема за нашата коалиция, нека да я отложим, така да се каже, да ритнем канчето надолу по пътя. И това се прави. Но пак да се върнем на същината на въпроса. Това критично ли е за България, влизането в Шенген точно днес, сега? Важно е, ама не е критично. И затова, ако влезем през март, ако влезем през юни, това няма да промени качеството на живот особено на българина. А това, че ще влезем, е сигурно. Това е сигурно. Въпросът е кога.

Арабската пролет. Второ място след кризата в нашата класация за събитие. Много български политици не я виждат вече така пролетна. А вие? Мислите ли, че тези ислямски религиозни водачи, които сменят диктаторите, са по-добри за арабския свят и най-вече за съседите му, каквито сме ние?

Няма да е лесно да се настроят тези страни към отвореност и демокрация. Естествените тенденции ще бъдат към това да се търси по-силно присъствие, налагане във властта. Ние го знаем от историята на нашия преход. Не е лесно да се стигне от практически диктатура до демокрация. И когато върху това се наложи факта, че има ислямизъм, присъствие на ислямските партии в политическия живот в тези страни, става още по-сложно. Аз не съм специалист по ислямизъм, но като човек, който е наблюдавал развитието в света в много страни със сложно минало, настояще, пък и бъдеще, мога да кажа, че много ще е важно как ще се работи с тези политически, идващи на власт нови политици. Как светът ще се постарае да ги интегрира, но и да предава послания по дипломатичен начин, откровено за това какви са последиците от едно или друго решение, от един или друг избор на политика. Когато си затваряме очите пред опасностите на бъдещето, защото те не са днес, а ще бъдат утре, обикновено ние, светът, така наречената международна общност, обикновено ние грешим. Когато се поддържа диалог и в този диалог се казват, се намират правилният път, правилното място, правилният формат, аз съм имала случай, когато е трябвало да предам много неприятно послание на ръководството на една страна, има начини това да се направи. Понякога те не са най-публичните, най-, в най-, така външен, външно присъствие, но ако не си ги кажем, ако няма откритост, ако няма двупосочност на общуването и ако няма откровеност в общуването, няма да бъде никак лесно. Да не забравяме, че днес светът е много фокусиран на кризата и от това, от този фокус на спешното ние може би губим понякога вниманието си към важното.

През март говорихте за страховете от бежанската вълна, съчетана с поскъпването на храните. Даже в това студио водихме този разговор. Сега продължава ли да стои тази заплаха?

Проблемът с цените на храните си стои. 40% са се увеличили храните в последните четири години.

Говорим средно по света?

Средно по света, да, средно по света. Проблемът с бежанската вълна за щастие не се случи. Но защо не се случи? 1,2 млн. души напуснаха Либия, 30 000-40 000 отидоха в Европа. За останалите ние се мобилизирахме много решително да осигурим място на самолет, на кораб, някъде извозвахме с автобуси, за да могат хората да си стигнат по домовете, да се върнат там, откъдето са дошли, да нямаме този поток към Европа. И отново, както във всяка криза, когато сме добре подготвени и действаме решително, имаме добър резултат.

Сега, тук един български дебат има, но съм решил да попитам всички мениджъри на държавата какво мислят по него, за пушенето, понеже следващата година се готви тотална забрана. За вас не знам, пушите ли?

Аз не пуша и аз съм за това да се забрани пушенето.

Тотална забрана?

Тотална забрана, да.

Как е в Брюксел? Понеже започват едни примери…

Аз да ви кажа не знам как е в Брюксел. Аз знам как е в Щатите.

В заведения… Имам чувството, че се пушеше… в Брюксел по заведенията, не е чак така…

Нямам толкова време да ходя по заведенията и не мога да ви кажа. Аз, където съм ходила, не се е пушело, но това не значи, че никъде не се пуши. Но аз знам в Щатите. Когато преди много, много години започна забраната на пушенето, аз тогава бях непушач, но се възмутих от тази забрана. Казвам, че това е нарушаване на правата на хората. Днес вече никой не пуши и това е съвсем нормално, а ползата за хората от здравна гледна точка, ползата за обществото от гледна точка на производителността на труда е много голяма. Пак да се върнем - 20% сме от нивото на производителността на труда в Европа. Всичко, което можем да направим, за да повишим това ниво, трябва да го правим, забраната на пушенето е една от мерките в това направление.

И на финал, то хубаво е да питаш комисаря, дето отговаря за кризите и за проблемите на Европа - а какво хубаво се случи през 2011 г.?

В моята област най-хубавото нещо, което се случи, е - приехме нов закон за по-добра реакция при кризи, природни бедствия… Да, в Европа ние приехме на…

Имате предвид регламент.

…той влиза, сега 20 декември влиза в сила нов закон, с който ние повишаваме капацитета в Европа да се справяме с природни бедствия, да се справяме с промишлени аварии, да се справяме с конфликти. В моята област ние всички сме единни. Не само това, а идват и други страни да подписват с нас споразумения. От Щатите до Чили, до Израел интересът към това да работим заедно е много голям. Аз пожелавам 2012 г. и в икономическата област да сме така единни, както сме пред лицето на природните бедствия.