Кой е акцентът от посещението на Никола Саркози у нас?

Френският посланик Етиен дьо Понсен – специален гост на предаването "Седмицата" по Дарик радио за посещението на държавния глава на Франция Никола Саркози у нас.

Вече се справяте с българския?

Все още не много добре.

Добре, тогава ще разчитаме на Нина Кунова. Кой е акцентът от посещението на френския президент Никола Саркози - преговорите за покупка на френски корвети, отсъствието на съпругата му Сесилия или това, че обеща евро да се казва евро, а не еуро. .. на кирилица?

Посещението на Никола Саркози беше едно много важно посещение. Всички теми, които споменахте, са еднакво важни, но не по един и същ начин. Най-основното послание от присъствието и от визитата на президента на Франция Никола Саркози това беше, че Франция се връща в тази част на Европейския съюз. Има много голяма воля да се възстанови стратегическото сътрудничество с вашата страна. Това е посланието, което той дойде да каже на вашата страна пет месеца след като пое своите президентски функции.

Добре, това връщане минава ли през задължителна покупка на четири френски корвети?

Това връщане минава така или иначе през едно развитие на икономическите връзки, с едно добро, през едно добро сътрудничество в Европа, в рамките на Европейския съюз и на френското председателство на Европейския съюз, но минава също така и през предложението, което направи Франция да се развива едно стратегическо партньорство в морската, военноморската област с предложение, което беше оценена като много интересно от премиера Станишев и което би позволило на българския морски флот да се снабди с много модерни кораби и да доразвие, и да направи по-динамична Корабостроителница - Варна. Президентът Саркози и министър-председателят Станишев се договориха до края на годината да се договори сключването на това важно партньорство в областта на военноморската промишленост.

Т.е. има уговорка за договор?

Има една политическа воля за подписване на този договор до края на годината. Естествено има много технически детайли, които трябва да се видят, да се разгледат. Президентът Саркози предложи съвсем скоро една мисия да дойде в София и да започне конкретни разговори, така че партньорството да добие една конкретна форма.

Четири или две корвети? Четох ваши интервюта за две.

Това ще е част от преговорите. Ние предлагаме четири корвети. Между другото това беше искане от българската страна за четири, а ако се окаже, че четири е малко прекалено за бюджета, може да се дискутира да се свали до две или три с някакви опции. Но всичко това трябва... то е на масата на преговорите.

Колко струва една корвета, защото четох също най-различни суми, които се движат за четирите - от 700 милиона евро до милиард и четиристотин?

Мисля, че не е моментът да се влиза в цифри, в детайли, защото това е много комплексно. То включва въоръжаване, включва поставяне в подходящо ниво на корабостроителницата. Двете страни трябва да развият това партньорство и аз имам много добрата вяра, че до края на годината това ще може да се финализира. Ще бъда много щастлив да дойда на края на годината да се видя отново с вас и да ви представя в детайли договора, който междувременно се надявам, че ще бъде постигнат.

Чакайте малко. Това, което разбраха до момента слушателите ни е, че вие искате да ни продадете четири корвети. Това е като да си купиш четири коли, нали, там няма никакво партньорство особено - единият плаща, другият купува, другият взима. Франция предлага нещо повече, което вие не обяснихте. Какво точно ни предлагате да произвеждаме ние?

Наистина много повече от това да се продадат четири корвети, това е да се създаде това партньорство, за което говорим. Тези корвети, с изключение на първата, която е, така да се каже, модел и която ще бъде построена във Франция и ще служи за модел, останалите ще бъдат произведени във Варна, построени във Варна... И защо казвам, че това е партньорство? Защото ние ще продадем тези корвети и на други страни извън България, мисля за Грузия, за Мароко, които са заинтересувани, и тези корвети, които ще бъдат строени и за други, извън България, страни, те ще бъдат също строени в Корабостроителница - Варна, така че смятаме, че ще бъдат създадени около две хиляди работни места. И без да издавам тайни от разговорите, мога да ви кажа, че министър-председателят Станишев и министърът на икономиката господин Петър Димитров са много заинтересувани от така наречената офсетна програма, която придружава договора, която наистина, още един път повтарям, е истинско партньорство в областта на отбраната и не е както когато се купува лека кола, защото, когато купувате лека кола, вие не предлагате останалите, всички останали коли да бъдат произведени в страната, която купува тази една лека кола.

А вярно ли е, че освен корветите "Гоуинд", ако вярно го произнасям, предлагат да се да правим, в България да се правят и фрегати "Фрам"?

Точно така. Това е друг аспект от предложението. За да бъда ясен и добре да обясня нещата - индустриалецът, който във Франция произвежда фрегати, търси подизпълнител в Източна Европа и се колебае между Хърватска, Полша и България. И съвсем очевидно е, ако съществува тази перспектива за построяване на. . . за купуване на фрегатите "Гоуинд" н България, той предлага именно подизпълнител за останалите кораби също да бъде България и работата да бъде извършена във Варна. И тази част на договора ще започне веднага, почти едновременно със сключването на другия договор. Ако трябва да бъда честен, те даже чакат отговора на България, за да могат да предприемат моментално избора си за подизпълнител и даже закъсняват при построяването на тези фрегати, защото чакат отговора на България. И това е много интересно, защото става въпрос за нещо, което ще започне веднага, почти автоматично, а първата корвета е предвидена да дойде в България през 2012 година.

Докога ще чакат отговор?

Времето ни притиска, ние го казахме и на българските власти, времето се движи и ние трябва да бързаме. Програмата леко закъснява, ако трябва да бъда искрен. Смятам, че до края на годината все още е възможно да се изчака отговор, но ако никакво решение не се вземе до края на 2007 година, в края на годината най-късно този индустриалец, за който става въпрос, вероятно ще се обърне към Хърватска или Полша.

Аз единствено не разбирам може ли френският президент да каже на един частен индустриалец - абе, понеже ще вземат наши военни кораби, ти си прави фрегатите при тях.

Той е получастен, полудържавен, не е изцяло частен, индустриалецът. Смятам, че ние предпочитаме да изчакаме, защото това партньорство, което предлагаме на България, е действително изключително интересно и за двете страни и смятам, че може да се каже наистина, че съществува политическа воля да бъде сключено. Трудно е, това е голяма инвестиция за България. Има технически аспекти, които трябва да бъдат допълнително видени и разгледани. Но посещението на президента действително позволи да се лансират тези дискусии и да се започнат тези дискусии, и сега ние имаме просто няколко седмици, за да доведем до крайно решение, и аз съм оптимист.

Ваше превъзходителство, ще ви кажа защо е най-трудно. Какво ще отговорите на учителите, след малко ще говорим със синдикатите, или на горските, или на социалните работници в България, които казват - ние взимаме по 100-150 евро заплата, а те искат да купят последен крясък на военната техника, какъвто ни предлага със сигурност Франция. Ами, след като заплатите са ни толкова ниски, ще кретаме и със съответстващи на тези заплати военни технически средства.

Всички правителства се сблъскват с този труден избор. Отбраната винаги изглежда като един разход, който като че ли не е толкова важен да бъде извършен на момента, веднага, като социалните разходи. Но това е отговорност на правителството да не подценява този разход в тази област. Много добре се вижда, че светът е опасен, крие опасности и че не е възможно да се свали гардът. За съжаление има инвестиции, които трябва да бъдат направени в България, както и във Франция, разбира се, за да се постави на съответното равнище отбраната, на едно подобаващо равнище. Историята ни е показала и продължава да ни учи, че опасността и рискът може да дойде по-бързо, отколкото не го мислим и не го очакваме.

От гледна точка на Франция обаче каква опасност виждате вие по море за България? Ние граничим с две държави от НАТО, от двете ни страни - Румъния, от другата страна е Турция. А на отсрещния бряг са партньори на НАТО в лицето например на Грузия. Никой май в НАТО не гледа на Русия като на заплаха. От кого да се вардим в Черно море с последни кораби, последни модели военни кораби?

България влезе в НАТО, пое ангажименти, сред които модернизиране на своята отбрана и техника за отбрана, и бих искал да кажа, че това не е наша работа, в никакъв случай не е моя работа да обяснявам и да защитавам тези неща. Ние просто отговорихме на един търг, който беше обявен от министъра на отбраната през 2005 - казаха, че България има нужда, тя обяви международен търг и Франция отговори на този международен търг. Така че България е тази, която е сметнала, че има нужда от това нещо, а ние правим просто едно предложение за партньорство и отговаряме на искане, направено от българската страна. Така че този въпрос като че ли е по-скоро за господин Близнаков, отколкото за мен.

Прав сте. Вярно е, така е. А вярно ли е, че България и Франция преговарят и за военни хеликоптери?

Днес много ви интересуват военните контакти и военните . . .

Ами, това беше акцентът на тази визита.

Не точно, не съвсем. Тъй като присъствах на разговорите на президента Саркози, това беше част от тях, но по никакъв начин не беше някакъв приоритет. Говорихме много за Европейския съюз. Но за да ви отговоря, тъй като аз съм тук, за да отговарям на вашите въпроси, има действително българско искане за модернизиране на хеликоптери от съветски тип, съветски произход. Била е избрана израелска компания, която не е отговорила на българското искане, и България ни попита дали бихме могли да отговорим на това, което не е направила израелската компания. Хеликоптерите са една област, която е много добре разработена и развита във Франция. Ние сме готови да отговорим, ако това наистина е желанието на българското правителство.

Каква е френската оферта за ядрената енергетика?

Президентът Саркози доста наблегна на избора на България по отношение на развиването на нейната ядрена енергетика. За нас е съвсем ясно, че това е енергия на бъдещето. Изборът, който беше направен за "Белене", това е избор за руска технология, но има едно френско участие, една френска част, тъй като световният лидер в областта на енергетиката - дружеството "Арева", ще бъде натоварен да пилотира, да ръководи поръчката на машините, сигурността на апаратурата, така че ние сме един важен партньор в този проект за построяване на втората ядрена централа в Белене. Но все пак водеща страна е руската компания.

Да поговорим за Европа от ъгъла, който сложиха като акцент българските медии - че президентът Саркози е обещал да помогне на кирилица еврото да се изписва с "в". И понеже всички българи видяха, че когато Никола Саркози обещае нещо става, как ще стане сега да убедим останалите европейци, българите и французите, че евро е евро, а не еуро?

Аз обясних на президента Саркози как стои въпросът евро-еуро. Той много добре разбра и това, което беше казано от президента Първанов и от премиера Станишев, и той напълно, много сериозно подкрепя съвсем легитимното и законно искане, и обосновано искане на българската страна. Смятам, че Европейската централна банка не е добре осъзнала факта, че кирилицата е трета азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбука, поради което българското искане е абсолютно основано и ние го подкрепяме, няма никакво съмнение в това отношение.

Процедурно как ще изглеждат нещата? Имате ли. .. вие сте навътре явно в тази тема.

Ние сме 27 в Европейския съюз. Гласът на Франция се чува, но все пак тя не е единствена и ще трябва да се обсъдят нещата наистина. Но когато имаме така добри основания и добри обяснения, и аргументи, смятам, че шансовете са големи, защото Франция е на ваша страна. Ние много държим на езиковото разнообразие в Европа и както каза президентът колкото повече съюзът се разширява, толкова повече трябва да бъде чувствителен именно към опазване на това езиково разнообразие. И кирилицата е един основен елемент от българската идентичност.

Дотук говорихме какво иска България от Франция - кораби, хеликоптери, ядрени технологии, помощ за еврото, дипломатическа помощ преди три месеца за освобождаване на медицинските страни в Либия. А има ли въпрос, който френският президент постави, че очаква България да даде на Франция нещо?

Естествено, България, това беше посланието, а България носи много неща на Европейския съюз със своя културен принос, със своя икономически потенциал - не навсякъде имаме икономически ръст от 6 процента годишно, със своето младо население, със своята младеж и със своя пример, който дава в региона на Балканите. Така че голяма част от дискусията се отнасяше и беше насочена например към българските виждания по отношение на Косово. Това запита президентът Саркози своите български колеги. Това беше в двупосочен план.

Стигаме до Сесилия. Понеже френските журналисти питаха - г-н президент, къде е жена ви. И френските медии коментират, "Либерасион" например, че отсъствието й остана неразбрано и озадачаващо или. .. това е "Либерасион", а "Паризиен" пита - къде изчезна Сесилия? Не очаквам от вас може би да дадете отговор на този въпрос, но какво отговаря френската дипломация на тези въпроси, които ще бъдат зададени може би в Москва след няколко дни?

Мисля, че президентът Саркози, самият той отговори много ясно на тези въпроси - г-жа Саркози беше предвидила да дойде в България, но както знаете, във Франция има една полемика, създадена е една парламентарна анкетна комисия по този въпрос, тя реши в крайна сметка да си остане там по причини, които са свързани с тази полемика, която се води във Франция, и тя не искаше да дава впечатление, че отива напред, придружавайки своя съпруг. Това е по-скоро едно поведение на изтегляне в по-заден план, който й прави чест по-скоро.

Няма раздяла на президентската двойка, както пише пак "Либерасион", че имало такъв слух?

Аз наистина не мисля, че един посланик трябва да коментира някои слухове и дори съобщения в. . .

Силна френска седмица, Ваше превъзходителство, даже лидерът на френските националисти тази седмица беше в София. Видяхте ли се с г-н Льо Пен?

Не, не съм се срещал с г-н Льо Пен. Той дойде като европейски парламентарист, това е негово право. Той не е поставял такова искане - за среща.

Какво ви каза Саркози, какво му направи най-голямо впечатление в България?

Беше впечатлен от топлината на приема, който му беше оказан, от симпатията, засвидетелствана, от въпросите, които бяха зададени в университета, от франкофонския имидж на България. Беше също впечатлен от това, което е направила България, която след почти 50 години комунизъм е намерила начин да възстанови демокрацията си, и то с бързи стъпки, за да се интегрира в ЕС. Беше също така впечатлен от динамиката в икономиката, която отбелязва България. Така че той искаше да каже още един път "добре дошла" на България в Европа и каза, че Франция просто ще се възползва от това влизане и за нея това е просто наистина много полезно, че България е в Европейския съюз. Това е предимство. Той през 2003 беше в България като министър на вътрешните работи, но смятам, че въпреки всичко от 2003 до 2007 беше впечатлен от прогреса, реализиран и осъществен в България.

За ЦСКА или "Тулуза" бяхте? Отмъстихте си, отмъстихте си за Костадинов.

Точно така, това е един ужасен гол за Франция, който . . . аз бях юноша и наистина като всички французи бях много разстроен от този гол. Това е една от грешките, които в училищата по футбол по принцип се преподава - че когато остава една минута до края на мача, не бива да се смята, че мачът е завършил. Трябва да се играе до края, да се внимава до края. И това ни лиши от една световна купа. .. да участваме в шампионат за световна купа, но позволи пък на България да участва. Но това е наистина митичен епизод от историята на футбола на Франция.

Да, сега ЦСКА можеше да вземе купата на УЕФА, но заради "Тулуза" няма да стане. Вие от кой град сте? Да не сте от Тулуза?

Не, не съм от този регион. Аз съм по-скоро от център-изток.

Добре, благодаря ви, Ваше превъзходителство.

Аз се казвам Етиен и когато бях млад следях подвизите на "Сент Етиен". Това е 1970-1976 година.