Иво Тодоров: За България износът се явява ключов фактор и за стабилността на бюджета

Председателят на Асоциацията на българските износители и изпълнителен директор на „Приста ойл” Иво Тодоров в студиото на „Седмицата” на Дарик:

Последните данни от юни са, че българският износ бележи двуцифрени ръстове особено към трети страни извън Европейския съюз. Това се поне официалните данни на статистиката. Оптимистична ли е картината, колкото изглежда статистически?

Значи, статистическите показатели никога не трябва да се разглеждат едностранно. Това е наистина един много положителен ефект, тъй като се вижда, че българските износители и въобще българските фирми са достатъчно гъвкави в условията на криза и много бързо се адаптират към реалностите. Тъй като виждате, че кризата в Европейския съюз продължава, с неясен изход все още, виждаме, че немската икономика забавя също своя ритъм на развитие, така че е абсолютно нормално българските износители да се преориентират към трети страни.

Колко български фирми изнасят?

Трудно е да…

Или какъв дял от всички, които правят бизнес в България, успяват да продадат нещо в чужбина?

Вижте, почти всички български фирми са експортно ориентирани поради простата обективна причина, че българският пазар е изключително малък и той не позволява на фирмите да се развиват в голям мащаб. Затова българската икономика по определение е експортно ориентирана икономика, тъй като не можете да изградите една сериозна производствена мощност, да направите една сериозна инвестиция и да разчитате в крайна сметка на 7 милиона потребители, които… това е цялото население на България, реално платежоспособното търсене се оценява на около два и половина до три милиона потребители.

По-малко от половината.

Което е по-малко от половината.

Колко са във вашата асоциация фирмите?

В нашата асоциация към момента членуват 25 фирми, които покриват около 80% от българския износ. Имайте предвид, че това са основните големи износители.

През 25 фирми минава 80% от износа.

Да, това е абсолютно нормално, тъй като това се фирми, които са изграждали своята стратегия и своя бизнес в последните 10 години и които са изцяло експортно ориентирани, тъй като големите им производствени мощности, наследството, което имаме от предходни… традициите, които имаме в износа, те не изчезват. Просто е въпрос да ги развиваме в правилната посока.

Какво изнася България най-много?

Най-много се изнасят, разбира се, суровини и полуфабрикати, но тук това не трябва да се разглежда като огромен негатив, тъй като аз винаги казвам, че…

То така се разглежда. Във всички тълкувания, които четох…

Да, но ние не можем да започнем да изнасяме нанотехнологии, имайки предвид развитието на икономиката.

Не, ама казват да изнасяме краен продукт. Да изнасяш не домат, а консерва.

Лесно е да се каже, знаем, че и най-силно експортно ориентираната икономика, която е Съединените щати, преди да стигнат до износа на услуги и на хайтек, са изнасяли царевица и тютюн. Тоест ние трябва да извървим нормалния път на развитие, почвайки от суровини и полуфабрикати и стигайки до хайтек.

Обикновено обаче на това се възразява, че България имала тази традиция, че как беше хубаво при комунизма, България изнасяше крайни продукти.

Да, изнасяхме крайни продукти на контролирани пазари при контролирани цени.

От консерви до електрокари.

В момента ние оперираме на един свободен пазар, където се конкурираме при абсолютно равни условия с всички световни производители. Тоест ние не можем да очакваме, имайки предвид, че конкурентоспособността на икономиката ни не е в топ 10 в света, да почнем да изнасяме моментално крайни продукти.

Какви суровини най-много изнасяме? Химически.

Химически, руди, дървесина. Но това са неща, които не трябва да бъдат разглеждани негативно, тъй като за България в момента, имайки предвид, че вътрешното потребление постоянно се свива, износът се явява ключов фактор и за стабилността на бюджета.

Вие казвате през изминалите седмици, че един от основните източници на икономическия растеж в България е износът, но когато добавената стойност в този износ е ниска в суровината, това означава нисък икономически растеж.

Вижте, това е също относително, тъй като реално освен хайтек и уникалните решения всичко останало така или иначе са суровини и т.нар. комодити продукти, които са, или дженерик, както са приети да се наричат. Тоест там се разчита преди всичко на увеличаване на оборотите през по-ниски маржове. Тъй като това е нормално развитие, ние нямаме уникална продукция, нямаме уникални производства на територията на България, тоест ние трябва постоянно да се стремим да увеличаваме оборотите си, за да постигнем резултати…

А търсенето на уникални производства? То обикновено се изтъква, хайде, да прескочим розовото масло, което е исторически погледнато и още го има, но най-много се говори биоземеделие например, през това да прави България пробив.

Вижте, това е възможност, но това също не е уникален продукт. Ние не сме единствените производители на биопродукти в световен мащаб. Това е отново един вид генерична продукция, която ни вкарва в конкуренция с много други производители. Знаете, че всички страни в света произвеждат биопродукти. Да, те са с по-висока добавена стойност, но са свързани и с много по-високи разходи.

Къде изнася най-много България?

Ами, традиционните пазари за България винаги са били големите европейски икономики - Германия, Италия, околните страни, Румъния. В момента това, което наблюдаваме през последната половин година, което е изключително интересно и аз считам, че е изключително положителна тенденция, се забелязва едно възстановяване на износа към традиционни български пазари като Близкия изток, бившия Съветски съюз.

Предишното правителство положи огромни усилия в тази посока - арабският свят. Той пък се разбуни междувременно.

Да. Аз, често казано, в тази част на управлението на предходното правителство бях изключително… И винаги съм казвал, че това е едно много положително развитие, тъй като при всички случаи ние трябва да търсим пазари там, където сме продавали. Това е най-лесният начин, на нови пазари се пробива изключително трудно. И тази политика, която беше възприело предишното правителство, аз се надявам и следващите правителства, и сегашното правителство да продължат, тъй като в тези държави все още държавните регулации са изключително на високо ниво и контролът на държавата върху икономиката е изключително голям. Така че това винаги оказва положително въздействие и подпомага българския износ. На макрониво аз мисля, че никой не предполагаше, че така бързо ще се случат т.нар. домино революции, които имат, както виждате, и положителни, и отрицателни аспекти. Виждаме всички какво се случва в Египет, виждаме, че има едно връщане практически назад във времената, които бяха преди…

А износът за Русия, за държавите от бившия Съветски съюз, любимият пристан за носталгия на българите? Ах, как изнасяхме ние в Русия, защо сега не е така.

Ами, имайте предвид, че Русия е един от най-конкуретнтите пазари в световен мащаб, защото всеки иска да изнася в Русия предвид мащаба на държавата и предвид голямото потребление. Тоест ние там вече сме изправени пред една реална конкуренция от всички компании, световни, регионални. Вече в Русия се направиха и много сериозни вътрешни инвестиции, производствени, особено в потребителските стоки. Тоест Русия не е този дефицитен пазар, който плаче за българското качество. Така че българските фирми, ако искат да изнасят в Русия, първо, трябва да са изключително подготвени за макрорамката , която е в Русия, която не е макрорамката на Европейския съюз. Тя, знаете, че е доста по-особена със сериозни държавни регулации, със сериозно вмешателство на държавата в икономиката и като тръгваш към Русия, ти трябва да тръгнеш подготвен, тъй като това е най-големият регионален пазар в близост до България. Разбира се, потенциал и място за българските стоки в Русия винаги ще има, въпросът е дали ние ще успеем да го използваме.

Пречките пред износа? Говорите за два основни проблема извън вашия контрол - връщането на ДДС при износ към трети страни, което е закъсняло неимоверно много и поставя редица компании на колене. Какъв е мащабът на проблема? Колко от тези над 700 милиона ДДС, което трябва да бъде възстановявано, е от износ?

Ами, практически… вероятно, нямам точна статистика по този въпрос, но най-вероятно над 50% е възстановяване от износ. Вчера беше изнесена информация, че само лихвите по просроченото ДДС възлизат на 26 млн. лева, което е пряк удар по бюджета, т.е. тези пари ще трябва отнякъде да се намерят със събиране на допълнителни данъци и такси, което поставя отново натиск върху бизнеса. А знаете, че за една малка фирма забавянето на 50-100 000 лв. ДДС може да се окаже жизненоважно, тъй като българските фирми не са достатъчно финансово стабилни, повечето оперират с привлечен капитал, т.е. с банкови кредити, което ги поставя практически пред угрозата от сериозни финансови проблеми, да не кажа фалити. Тук държавата, независимо кой управлява, трябва да положи максимални усилия процедурите да бъдат облекчени, като, разбира се, се балансира и с другата страна на проблема, тъй като знаем, че и злоупотребите с ДДС не са никак малко. Но не трябва държавата да подхожда винаги с презумпцията за виновност, т.е. …

Вторият проблем - транзитът през Турция.

Да.

Продължава ли да стои като проблем?

Ами, този проблем намери някакво временно решение, но тук нещото, което беше изключително притеснително, беше пасивната позиция на държавата по въпроса, т.е. налага се на целия български бизнес едно ограничение и държавата остави реално борбата за решаването на този проблем на неправителствени организации, а в крайна сметка това е засягане на интересите на българския бизнес.

Всъщност турците гледат как да направят турските камиони да превозват повече стоки, включително през България за Европа, и гледат да пречат някак си на българските камиони.

Да.

В това се състои същината на…

Това е един вид ограничаване на конкуренцията посредством държавна намеса.

Така, обаче, като се прехвърлим от наша страна, ами, нашите зеленчукопроизводители всъщност се ядосват на това, че се явяват неконкурентни на турските, които са много по-големи производители, а и на македонските, и всъщност се оказа, че като изнасяме ние, искаме другите да не ни пречат, но като става дума при нас да внасят, искаме да се пречи.

Ами, това е, винаги ще съществува недоволство, тъй като всеки един отрасъл, всеки един производител и продавач неговата мечта е да получи някакви преференции и винаги да има едни по-благоприятни условия от конкурентите си. Аз затова съм, така, меко казано, голям противник на субсидиите, които създават един фалшив комфорт на някои от производителите и на някои от отраслите, и в момента на тяхното спиране може да се окаже, че ние реално сме вкарвали едни пари, тъй като субсидията е един вид донация за тези отрасли, които не са се развили достатъчно и продължават да не са конкурентоспособни.

Но вие самият при учредяването на асоциацията ви казвате, че искате невидим протекционизъм. Това е израз отпреди година. Как си го представяте този невидим протекционизъм?

Невидимият протекционизъм се състои в едно опростяване, едно симплифициране на процедурите в държавата, тъй като не може да имаш 126 нормативни акта, които управляват износа. В крайна сметка това е изключително много и според мен тука трябва държавата активно да преразгледа, първо, законодателната база, регулираща износа, данъчната база, регулираща износа. И не на последно място трябва да се помисли върху ефективността на прилагането на тези закони, тъй като те се прилагат от държавната администрация. Тоест нивото на прилагане на тези закони зависи от качеството на хората, които работят в държавната администрация. За съжаление в България държавната администрация в последните 20 години, без цвят, без политическа окраска, тя се развива на база екстензивност. Т.е. дайте да сложим повече хора в държавната администрация, без да мислим дали тези хора могат качествено да изпълнят тази законодателна рамка, която аз твърдя, че не лоша. Нашето законодателство е абсолютно хармонизирано с европейското. Тоест, ако тези закони работят в Германия, ако тези закони работят във Франция, в Италия, то аз не виждам защо да не работят в България? Значи, на нас ни липсва качеството на изпълнението.

Двуцифрен ръст на българския износ, като че ли обаче незабелязан от българите. Защо? Защо българинът няма усещането… Ето, формално погледнато, всъщност България бележи един успех през тази година, сравнявайки с предната същите месеци.

Чудесно, даже вие отговаряте сам на въпроса си, тъй като процентните показатели винаги са малко изкривени. Защо? Ако базата от предната година е нула, тази година, ако си изнесъл 1, имаш 100% ръст.

Да, ама миналата си бил на нула, бил си много зле, значи трябва да видиш оптимизма в това, което си…

Миналата година беше една от най-слабите за българския износ. И аз не съм склонен да екзалтирам резултатите, които са постигнати през тази година. Те просто показват, че българският бизнес, както казах и в началото, притежава една бърза адаптивност. Нека да видим дали този тренд ще се задържи до края на годината. Изключително важно е да видим дали ще има повтаряемост през следващата година, тъй като знаете, че най-лесно е да се продаде веднъж. Трудно е да се постигне повторяемост на износа.

Да искат да си купят втори път от това дето са купили първия.

Точно така. Така, че това е за мен най-важно ще бъде догодина, когато стъпим вече на тазгодишните показатели, да видим дали ще имаме процентен ръст или процентно намаляване на износа.