В първия епизод на рубриката „Арендаторите от Добруджа" в предаването „Агросвят" по Дарик ви представяме арендаторът Димитър Катранджиев. Той е един от пионерите на модерното земеделие в Добруджа. Занимава се със селско стопанство вече над 47 години. Започнал е като агроном в родното си село Спасово през далечната 1965 година. Един от първите, които започват да изкупуват земя след промените в най-новата ни история. Арендува около 43 хил. дка в Добруджа - основно в община Ген.Тошево. През 1998 г. Катранджиев е обявен за „Фермер на годината" в България. Бил е дългогодишен председател на „Асоциацията на зърнопроизводителите в България" / от 1998 до 2008 г./ и член на Консултативния съвет по зърното към Министерство на земеделието.
Днес Димитър Катранджиев е на 72 години, превърнал е земеделието в семеен бизнес. Осигурява прехрана на 1500 семейства, на които раздава рента от обработваната земя. Собственик е и на тризвезден хотел на брега на морето в село Крапец.
За успеха и трудностите на земеделския производител в България, за проблемите в селското ни стопанство и личната удовлетвореност от постигнатото, ето какво споделя Димитър Катранджиев пред Дарик:
Арендатор като каже човек, това професия ли е? По професия Вие сте агроном.
Аз съм селскостопански производител. Агроном съм по професия, а арендуването на земята е съвсем нова форма в България. На мен мечтата ми беше да бъда фермер преди всичко. Стана така, че в България се водят три системи, три форми на организация в селското стопанство. Първата е арендуването на земята, втората е кооперацията, а третата - чистият фермер или земеделски стопанин. Тъй като ние гледаме много повече земя, на този етап се водим като арендатори.
Колко земя обработвате към момента?
Аз съм започнал още от 1993 година с 42-43 хил. дка земя и до ден днешен тази земя постоянно я обработвам. Тъй като вече станах на доста години, синът ми работи от 10 години и към него прехвърлих част от тази земя - 18 хил. дка, зет ми и той се включи в отглеждането на земята и той има 15 хил. дка и в момента аз отглеждам само около 7 хил. дка.
Но общо фамилията арендува около 43 хил. дка?
Да, точно така. 42-43 хил.дка, част от нея е наша земя, няма значение колко е тя, общата ни земя, която отглеждаме е 42-43 хил.дка.
Това за размерите на Добруджа голямо количество ли е? В страната доколкото знам има и по - крупни и големи арендатори.
За страната това не са малко декари. 43 хил. дка са доста земя. Но тъй като в първите години, когато ние почнахме - 1993 г., когато дойде ликвидацията на ТКЗС, аз преминах към тази нова форма и бях един от първите и дадохме тон именно на тази форма в страната.
Каква е тайната на успешния бизнес? Как успявате Вие? Човек трябва да е предприемчив, да обича това, което прави? Каква е вашата формула и рецепта?
Аз ще кажа така. Моята рецепта е такава - започнал съм в селското стопанство да работя в моето село Спасово, област Добрич, Генералтошевска община, като начинаещ аграном през 1965-66 година. До ден днешен аз работя само в селското стопанство - бил съм ръководител на бригади за промишлено производство, на ТКЗС, но след реформата бях първият, който мечтаеше да работи като фермер и арендатор, отклоних се тогава и днес съм вече на 72 години и работя все още, над 47 години само в селското стопанство. Ако имам още един живот, аз пак ще го посветя на този занаят, на селското стопанство, защото това е силата на българина. Не се страмувам, че съм бил в това село и до ден днешен живея в Спасово, там си ми е семейството. Имам си вече в града наистина от 2-3 години дом, където през зимата идвам, защото условията на село станаха малко по-трудни в това отношение, но така или иначе аз работя над 47 години в селското стопанство и това ми е гордостта.
Само че знаете ли какво съм чувала аз? Някои хора казват, че от работа на полето или на нивата не се става богат, а гърбав.
Не е вярно това нещо. Ще кажа нещо, много характерно за България през изминалия 20-ти век. Имаме две особености в селското стопанство - възход и падение. Кое е възходът? Още в началото на 1900-та година българинът е показвал земеделие на цяла Европа и е бил уважаван като един много работлив човек. Днес българинът пак е работлив, но системите, преходите, които минахме, отнемането на земята направи българина в някои отношения да не казвам калпав, но той се отдалечи от селското стопанство и това отдалечаване е най-голямото падение. Възход имахме преди 9 септември 1944 г., възходът ни е до към 70-те години на миналия век, когато бяха обединените малки ТКЗС-та, тогава България беше аграрно-промишлена страна. След 1970 г. ние станахме вече промишлено-аграрна страна и това беше падението. Фактически през 1945 г. се отнема земята от хората, пъпната връв се къса, народът бяга вече от тази земя, от кравичката, от коня. Няма друга нация може би такава любов да има към земята като българите. До 1970 г. ТКЗС-та бяха в силен възход.
А какво се случи после?
След това направихме АПК-та, големите заводи, хората заминаха в градовете и дойде един ден - тези заводи бяха вече нерентабилни, икономически неизгодни. Всичко рухна, защото нямаше своята реализация в бившата ни система в соцлагера.
Сега защо не се случват нещата в сферата на земеделието? Къде е сбъркана политиката?
Тук е мястото на държавата. Най-добрата приватизация стана в селското стопанство. Всяко семейство, което имаше земя, животни или е участвало с труда си в ТКЗС, всеки получи своя дял. Какво стана обаче в действителност. Очаквах, че в тези години поне едно 20% от хората ще се върнат на село и ще поемат курс към земеделието. Държавата ни през тези 23 години на демокрация не взема добрите мерки да заздрави, да запази това, което имаме като селско стопанство. Поне техниката, земята, хората, всичко трябваше да бъде запазено на място и да тръгне с нов старт и да носи много пари. И днес, когато народът ни излезе на демонстрации и всеки вика - тези са негодни, всеки кори партиите и държавата, никой не може да помогне нищо на тези хора, трябва да кажа. Ако има някакво обещание от някои политици, това е само до изборите. На другия ден след изборите тези хора, политиците, ще седнат в Народното събрание и ще забравят 100% за обещанията и не могат да направят така, че да върнат силата на селското стопанство.
Разбирам, че Вие сте успял защото сте разчитал единствено на себе си. Как стартирахте, имахте ли готови пари, как тръгнахте, как стана всичко?
Както казах преди малко, всеки имаше право на дялово участие. Именно този момент използвах, дяловете на хората. Знаех, че в района на Спасово има много богати семейства, които ми предоставиха земята си, дяловете си за машини. Взех машини.
Кредити ли теглихте?
На 15 хил. дка изтеглих около милион лева на него време или 550 хил.долара. Два лева беше доларът. На втората година направих 42-43 хил.дка земя и изтеглих 850 хил. долара кредити. Но аз знаех, че тези пари ще ги върна много бързо.
Не се ли страхувахте, рискът не беше ли прекалено голям?
Не. Много хора край мен, близки и роднини ми казваха „Катранджиев какво правиш, Митко ти какво правиш, как ще върнеш тези пари?". Аз знаех, че селското стопанство печели. И още - взимам кредита през зимата, юни жъна, прибирам юли, август и септември, връщам си парите и повече кредити нямам оттогава.
Случвало ли се е лоша селскостопанска година, суша, градушки, и да не може да вържете, дето се казва, бюджета?
Аз ще се обърна така към всички земеделци: ако някой днес го е страх от мечка, не трябва да ходи в гората. И в селското стопанство има такива години. 2000, 2001 г. бяха страшно сушави години. Едната година всичко изсъхна от пролетните култури, на втората година всичко измръзна от есенните култури. В такъв момент и аз бях готов да се откажа, но земеделецът е голям оптимист. Днес не става, но той пак сее, той е оптимист. Той е едновременно и отговорен човек, да знаете. Той отговаря за тези хора, с които е подписал договори за земята.
На колко души давате хляб във вашата фирма?
С 1500 семейства са договорите ми.
Ренти плащате на толкова семейства?
По 70-80 лв. рента, това е бих казал за Добруджа една много добра рента, която плащам редовно. Затова ви казвам, че отговорни хора сме земеделците. А земеделецът, добруджанецът особено, е свързал своята съдба както и аз със земята. За мен земята е всичко, тя ми е животът.
Какво сеете, на какви култури разчитате?
Добруджа ще си бъде основно в зърнопроизводството силна. Това е пшеницата, царевицата, слънчоглед, ечемик. Сеехме по малко и фасул, рапица, но фасулът отпадна, защото много трудно се прибира.
С какви машини работите? Последно поколение ли са, нови ли са - комбайни, трактори?
За машините всички сме много добре зърнопроизводителите в това отношение. Насочил съм се към една определена марка и гледам да запазя по-лекото им обслужване.
От тези, скъпите модерни машини, колко струва един такъв трактор или комбайн?
Ще кажа така - някой път казват хората, че много печелим ние. При една рента, един доход ние вадим около 150 - 170 лв. на декар, особено до 2005, 2006 г., преди да влезем в ЕС. Вече през последните три-четири години ние получаваме някакви субсидии, за миналата година да кажем получихме по 26 лв., а преди това бяха по 18 лв. и много по-малки. Пшеницата и царевицата преди се изкупуваха от 13 до 15 стотинки. И като сметнеш, че ние получаваме много добри добиви, около 500-600 кг от декар, да сложим по 600 кг добив, това е добив, за който на времето се даваха ордени и герои се правеха хората в страната. Като сметнеш по 15 ст. за пшеницата или царевицата, получаваш един доход от 90 лв. Като дадеш 25-30 лв. рента, остават 60 лв., от тях да покриеш торовете ли, семената ли, горивата ли.
Да не излезе, че работите на загуба?
През тези години ние бяхме почти на кантар. Едва през последните години вече мога да кажа категорично, въпреки че рентата се покачи и тя, но цените на зърното се покачиха и за нас е добре и е гордост, че сме в ЕС и, дай Боже, той да съществува и за в бъдеще. Много хора трябваше да се възползват от този ЕС, от мерките по САПАРД.
Вие самият използвате тези лостове и програми?
Синът ми ги ползва, защото на мен годините ми са вече много и не ми разрешават да се възползвам.
Но фамилията ви се ползва от европейското субсидиране?
Да, фамилията се ползва. Затова казвам, че днес още не е изтърван влакът. Преди малко споменах, че улицата днес иска работа. Ако днес държавата ни се обърне с лице към селското стопанство, тя може само за две до три години да излезе от положението, в което се намира. Просто ние нямаме друго производство освен селското стопанство и туризма отчасти.
Самият Вие сте се обърнал и към хотелиерството, туризма.
Така исках да бъде, защото имам две деца - момче и момиче. Едното исках да се занимава със земеделие, другото с туризъм. И това е силата на българина, бих казал.
Чувствате ли се успял?
Категоричен съм още от първия ден като станах земеделец - аз смятах, че ще успея и наистина съм успял човек. И затова казвам - не стачкувайте на улиците, а се върнете на село. Днес да имаш 50 дка земя, има с какво да я засееш и да печелиш. Ще си изхранваш семейството и ще бъдеш свободен човек. Може да не бъдеш много богат, но спокойно ще си легнеш вечерта, нахранен и да научиш цялото си семейство с любов да се отнася към вашия труд.
Каква кола карате, тайна ли е?
Не е тайна. Имам си джип за полето и преди две години си вземах „Мерцедес" S - класа. На 70 години човек да вземе „Мерцедес" наистина вече заслужава след толкова години труд. И не се срамувам да ви кажа. Нито тези пари съм ги крал от някого. Понякога аз упреквам някои млади фермери, които бързат да си вземат най-хубавите коли и джипове. Аз почнах с моята собствена кола, после си вземах „Нива", после от ръка си вземах джип, той се открадна, втори, трети и така днес стигнах до положение, когато мога да се гордея днес, че карам едно много добро превозно средство.
Усещате ли хорска завист или уважение, да си успял в България лесно ли е?
В крайна сметка ние даваме храната на тази нация. Зърнопроизводителят в България, земеделецът, той прави всичко. Моята фирма със сина ми и зет ми заедно произвежда толкова зърно годишно, около 20-21 хил.тона, което е достатъчно да изхрани нашата нация за 3-4 дни. Това е гордостта ми. Има и хора, които ни обвиняват, че сме забогатели незаконно. Но аз съм искал и съм помогнал на хора, които са пожелали да станат и те фермери и сега те са ми много благодарни. Наистина в това виждам пътя, не е късно още човек да се заеме със земеделие. Там е силата ни. Нека да не се срамуваме българите. Има една песен - „Заплакала е гората и тревата за Индже войвода..." Днес гората и полето плачат за българина. Дай, Боже всеки да проумее, че това е пътят. Дай, Боже да тръгнем така.
