- Арабската пролет - неистински революции, а само бунтове
- Арабската пролет - неистински революции, а само бунтове
Революциите в арабския свят, които ще останат в историята под името Арабската пролет, безспорно са сред най-големите събития на отминаващата си година. Първи на бунт излезе народът на Тунис. Диктаторският режим на президента Бен Али, продължил 23 години, падна за близо месец. После еуфорията от успеха се пренесе в Египет. Хосни Мубарак беше свален от власт след грандиозни протести на египтяните, организирали се за тях най-вече чрез социалните мрежи Facebook и Twitter. Така, през февруари, дойде ред на Либия. В страната започна гражданска война, в която се намеси НАТО с цел защита на цивилното население, а Кадафи се предаде едва през август, когато беше принуден да избяга от Триполи. Истинският край на неговата ера, продължила 42 години, дойде на 20 октомври, когато той беше заловен и убит брутално.
За арабиста Киряк Цонев случилото се в арабския свят не може да бъде определяно като революция, защото според него то няма да доведе до коренни промени в системите на управление на Тунис, Египет и Либия. "Това са бунтове, това са манифестации. Това не е революция", казва той в интервю за Дарик. В него арабистът прогнозира още развоя на събитията в Сирия - там президентът Башар Асад продължава да управлява страната, въпреки протестите, които са най-кървавите по време на Арабската пролет. Според Киряк Цонев бунтът в държавата на Асад няма да успее.
Как се случи така, че Тунис се превърна в първата държава от арабския свят, народът на която се вдигна и успя да свали диктатора си? Защо от Тунис започна всичко?
Тунис е страна, която психологически е най-близка до Европа. Влиянието на европейските ценности, ценностите на демокрацията - най-силни бяха там. Голяма част от населението на Тунис работи в Европа, много студенти от Тунис учат в Европа. Там хората бяха най-подготвени за една съвременна демократична система.
След Тунис пламна Египет. Мнозина определиха това, което се случи там като първата интернет революция. До каква степен интернет наистина изигра роля при организирането на бунтовете в страната?
Интернет изигра определена роля при организацията на младите. Като погледнем към Египет, можем да видим кой излезе на улицата - излязоха младите хора. С какви искания излязоха? Едно-единствено - долу Мубарак! Практически тези хора нямаха никаква програма пред себе си. Зад тях обаче скрити си стояха Мюсюлманските братя. Те използваха тази млада енергия, за да излязат на преден план. Всъщност в Египет един военен режим смени друг военен режим. Затова аз казвам - в нито една от тези държави ние нямаме реално нещо, което да наречем революция. Не, това са бунтове. Това са манифестации. Това не е революция, защото тези бунтове не доведоха до коренни промени в системата.
Либия - защо там всичко се случи по-бавно? Защо там беше по-трудно да се свали диктаторският режим?
Много просто - там опозицията беше по-слаба. Тя без чужда помощ не можеше да победи. След като дойде чуждата помощ, едва тогава тя се окопити, направи своето настъпление и ликвидира стария режим. Иначе тя щеше да бъде смачкана. В Либия опозицията никога не би могла да победи без външна помощ. А кои бяха западните сили, които се намесиха? Кои държави бяха колониалисти на Либия? Англия, Франция и Италия. Тоест - намесиха се трите стари колониални държави, за да сменят един лидер. Той може да е диктатор, може какъвто ще да е, но беше уважаван лидер, човек със собствено мнение. Аз този човек го познавам лично и винаги съм се възхищавал на това как умееше да излиза от ситуациите, умееше да направи нещо оригинално и да покаже - ето, аз съм аз! Практически по този начин не само Либия беше лишена от своя лидер, Африканският съюз също. Лидерът на Африканския съюз беше убит. И то по един безобразен начин. Без съд, без присъда. Това беше зверство, което удари по авторитета на арабите по неимоверен начин. Особено когато показаха всички тези сцени на жестокост към Кадафи. Ами добре, ако трябва съдете го, има си начини. Но да го убиеш като псе, да го убиеш пред камерите, когато той крещеше: Искам правосъдие!
Какъв трябваше да е логичният край на ерата на Кадафи тогава, ако не физическият му?
Можеше да бъде даден на международен съд. А можеше да си отиде и като Милошевич.
Как виждате съдбата на свалените диктатори? Кадафи е мъртъв, но какво ще стане с Бен Али и Мубарак?
Бен Али ще си живее някъде зад граница с откраднатите милиони. Предварително и цялото му семейство е там. Мубарак - той знае, че е болен човек, болен е от рак. Но и той навремето измъкна семейството си, не забравяйте.
Каква е прогнозата ви за Сирия? Какво ще се случи там, ще успее ли бунтът или ще бъде спрян?
Честно казано на мен ми се струва, че няма да успее. Китай подкрепя режима, Русия също, Бразилия и тя, е какво излиза? Че две трети от населението на земното кълбо подкрепя режима в Сирия?!? За Сирия не може да има такава перспектива като при другите държави, за които говорихме. Там има и нещо друго, което трябва да имаме предвид - че чрез Сирия някой изглежда готви нещо за Иран. Иначе погледнато обективно този човек Башар Асад трябва да си отиде. И той ще си отиде, но ще дойде време и той сам ще си отиде по мирен начин. Това е арабска психология - той не може да позволи да си отиде победен.
Какво идва след тези бунтове? Кой идва след свалените диктатори в Тунис, Египет, Либия?
Аз определено се боя, че идват ислямистите. Разбира се, ние приключваме с един период, но идва ли период на демокрация в арабския свят? В този свят демокрация в нашия смисъл на думата не може да има. Тя ще дойде, но трябва да се има предвид, че ще дойде със специфичните черти на това общество.
Какво е всъщност опасното при идването на ислямистите? Защо те могат да се окажат по-опасни от режимите, които бяха свалени?
Аз взимам за пример Либия. Какъв беше първият лозунг на смяната? Да му мислите вие жените! Всеки вече има право на четири жени по новия либийски закон. Ето това е връщане на исляма. След това - банките няма да дават кредити с лихва. Ислямът забранява лихвата. На мен ми се струва, че и Европа, и САЩ, не си дават сметка достатъчно какъв таралеж си слагат в гащите с тези ислямистки режими.
...които идват.
Идват. Идват!
