Две жени живеят в един гараж под огромна липа в центъра на София. Те са майка и дъщеря, а за да останат заедно са спали и под открито небе. Дъщерята страда от детска церебрална парализа, но това не им пречи да се радват на живота, предава NOVA.
Вили и Катюша нямат свой дом, живеят под наем, но пък си имат спокойствие. От 5 години осъмват в гараж. „Нали имаме покрив… Тук ни е като защитено жилище. Чувствам се спокойна за нея. Не ни закачат, не ни тормозят. Много е спокойно”, разказва Катюша Соколова.
Нямат много, но са намерили са уют под липата. Вили стигат до този гараж, точно когато са били най-окаяни и са живеели на улицата. „Спеше на една пейка няколко вечери. Една майка ни попита защо сме там. Един ден идва с едно момче - синът й. Той като ни видя и каза: „Не, не, тук няма да стоите.
”Прибра ни в един хотел, докато намери някъде да живеем. Плати ни за тук. Беше много интересна случка, защото никой не ни обръщаше внимание и изведнъж фидва някой все едно от небето”, разказва Катюша.
„Този човек просто ни е спасител. Аз мога навсякъде, но тя не може. Подвиква си. Не може да каже какво й е и вместо да говори – вика. Тук не пречи на никого”, допълва тя. Вили е диганостицирана с детска церебрална парализа и е освидетелствана от ТЕЛК за 100 % нетрудоспособност. Получава пенсия, която е единственото, на което разчитат с майка й.
„Тя не може нищо сама, абсолютно нищо. Трябва да аз да я вдигна, за да стане. Иначе не може. Аз съм й придружител. То си е почти като личен асистент”, казва Катюша.
Документално обаче не се води личен асистент на Вили и не получава допълнителни пари за това. „Като платим наема и остават 50 лева. Това ни е целия доход, както и от хора, които ни помагат със средства”, допълва тя.
Вили и Катюша нямат свой дом, живеят под наем, но пък си имат спокойствие. От 5 години осъмват в гараж. „Нали имаме покрив… Тук ни е като защитено жилище. Чувствам се спокойна за нея. Не ни закачат, не ни тормозят. Много е спокойно”, разказва Катюша Соколова.
Нямат много, но са намерили са уют под липата. Вили стигат до този гараж, точно когато са били най-окаяни и са живеели на улицата. „Спеше на една пейка няколко вечери. Една майка ни попита защо сме там. Един ден идва с едно момче - синът й. Той като ни видя и каза: „Не, не, тук няма да стоите.
”Прибра ни в един хотел, докато намери някъде да живеем. Плати ни за тук. Беше много интересна случка, защото никой не ни обръщаше внимание и изведнъж фидва някой все едно от небето”, разказва Катюша.
„Този човек просто ни е спасител. Аз мога навсякъде, но тя не може. Подвиква си. Не може да каже какво й е и вместо да говори – вика. Тук не пречи на никого”, допълва тя. Вили е диганостицирана с детска церебрална парализа и е освидетелствана от ТЕЛК за 100 % нетрудоспособност. Получава пенсия, която е единственото, на което разчитат с майка й.
„Тя не може нищо сама, абсолютно нищо. Трябва да аз да я вдигна, за да стане. Иначе не може. Аз съм й придружител. То си е почти като личен асистент”, казва Катюша.
Документално обаче не се води личен асистент на Вили и не получава допълнителни пари за това. „Като платим наема и остават 50 лева. Това ни е целия доход, както и от хора, които ни помагат със средства”, допълва тя.
