Дружествата за допълнително доброволно здравно осигуряване ще трябва да се пререгистрират като застрахователи. И тази законова промяна, както много други у нас, се налага заради европейска директива и грозящата ни опасност от глоба. И какво винаги остава един въпрос - ще доведе наистина до подобряване на услугите, които засяга?
Преди изобщо да говорим за промени в Закона за здравното осигуряване, е добре да изясним какво е „осигуровка" и какво „застраховка". Бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев, който в момента е ръководител на фонд за доброволно здравно осигуряване, е категоричен, че това са продукти, между които няма нищо общо.
Здравна осигуровка или застраховка - къде е разликата?
„Застраховането третира получаването на обезщетение при настъпило застрахователно събитие - т.е. ако един човек се разболее, някаква част от средствата за неговото лечение или всичките ще му бъдат възстановени. Но това означава, че застраховането ще бъде ориентирано към лечение на болести, докато осигуряването е предимно за опазване на здравето. Там има профилактика. Човек може да е напълно здрав, но да бъде изследван. Това е изключително важно", категоричен е д-р Семерджиев.
Според Константин Велев от Асоциацията на българските застрахователи - няма пречка в пакет от медицински или здравни застраховки да се предлагат и профилактични прегледи. „Ако трябва да говорим за промените, козметичната страна е, че вече продуктът няма да се казва „осигуровка", а „медицинска застраховка". Това обаче е едната страна на нещата. По-важното е, че ще се повиши информираността на клиентите, което е изискване на Кодекса на застраховането", смята Велев.
На въпрос дали споделя страховете на представителите на дружествата за доброволно здравно осигуряване, че акцентът в здравеопазването ще се измести върху „болния крак" - т.е. последващо изплащане на обезщетения, а не върху превенцията, Велев отговори: „Сега не виждам здравната система да е на здравия крак". Застрахователят е категоричен, че вероятно няма да настъпи голяма промяна в продуктите.
„От отчета, който съм получила от Агенцията за медицински одит за дейността на фондовете за доброволно здравно осигуряване, аз виждам, че те се намесват при плащането на извънболнична или болнична помощ над това, което е предвидила Здравната каса", коментира Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в парламента. Дариткова допълни, че все още не може да даде отговор по какъв начин ще се подобри услугата, при условие, че ще се запазят същите изпълнители на услугата и същите пакети от услуги, които те предлагат на клиентите си.
Доброволно здравно осигуряване - индивидуално или корпоративно?
Основно фондовете за допълнително здравно осигуряване работят с корпоративни клиенти - т.е. фирми, които осигуряват пакет от услуги за своите служители. Индивидуалните клиенти са съвсем малко.
Проблемът с индивидуалните клиенти е в т.нар. „антиселекция", обясни Константин Велев. Това означава, че най-често допълнителните здравни осигуровки се търсят от клиенти, които „често потребяват такива услуги или им предстои операция". За дружествата те са по-рискови за разлика от груповите осигуровки, правени от работодателите. „И при груповите осигуровки има единици, които ползват по-често здравни услуги, но те се губят на фона на цялата група хора", смята Велев.
Променяме закона - заради Брюксел или заради нуждата от реформа?
Според Даниела Дариткова, ако не въведем европейската директива, ни грози опасност от глоба от над 770 000 евро. „Единственото, което ме притеснява с приемането на този закон, е, че наистина нашите първоначални намерения бяха да се прецизира основният пакет - със средствата, които ние знаем, че може да се отделят годишно въз основа на здравна вноска от 8%, какви точно услуги може да се постигат. И в рамките на този основен пакет можеше да се получат услуги, които да останат свободни за здравноосигурителните дружества", коментира още Дариткова.
„Предметът на дейност на здравноосигурителните дружества няма да се промени. Единственото, което ще се промени, е отчетността им и изискванията за лицата, които могат да упражняват такава дейност", обясни зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев. Освен това дружествата няма да могат да използват заемен капитал при учредяването си.
Сливания на дружества и/или фалити - как ще изглежда пазарът?
Илко Семерджиев голяма част от дружествата няма да успеят да покрият изискванията и просто ще изчезнат от пазара. 40 млн. лева е общият годишен оборот на всички дружества за доброволно здравно осигуряване. Те в момента са 19 на брой. В момента толкова е и техният уставен капитал - точно толкова, колкото им е пазарната ниша, смята д-р Семерджиев. По думите му - ако трябва да се пререгистрират, те ще трябва да внесат уставен капитал от 120 млн. лева. „Това е пълен абсурд. Това е три пъти повече от целия пазар", категоричен е експертът.
Според Константин Велев ще има сливане на здравноосигурителните дружества със застрахователни компании или това ще се случи с най-големите играчи на пазара. Голяма част от другите може да изчезнат, но това ще има оздравителен ефект. Колко обаче ще струва на потребителите?
„Трябва да си кажем истината и е добре да е така: времето на дъмпинговите цени трябва да остане зад нас", категоричен е Велев. По думите му дружествата, които ще се прелицензират, ще трябва да направят не само инвестиция в капитала, но и в подобряване на услугите си. „Някои колеги на пазара в момента предлагат услуги със съмнително качество", допълни застрахователят. Според него - при дружествата, които трябва да направят инвестиции и в капитал, и в подобряване на работата си, цените ще се повишат. За останалите дружества, които вече работят по европейски стандарти, няма необходимост от нови цени.
И така вместо отговори, засега по закона остават повече въпроси - а може би най-важният е: пак ли ще бъдем свидетели на промени на закон „на парче" заради Брюксел, или „задължителните" промени ще успеят да изчистят и проблемите, които съществуват само на местно ниво?
