Възкръсналата история: Всичко, което трябва да знаете за цар Фердинанд
На смъртния си одър той пита: „Кога заминаваме за България?"
/
БГНЕС
На смъртния си одър той пита: „Кога заминаваме за България?"
Тленните останки на цар Фердинанд I /1861-1948 г./, който обяви независимостта през 1908 г. и е в основата на модернизацията и европеизацията на България, се завръщат на родна земя, за да бъдат препогребани в построения от него дворец „Врана“.
Това се случва почти 76 години след неговата кончина.
Цар Фердинанд
Ето всичко, което трябва да знаете за Цар Фердинанд I.
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.
БГНЕС
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.
Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.
През 1887 г. княз Фердинанд застава начело на България. Това е един много труден период, в който руската пропаганда срещу него е много силна, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз.
БГНЕС
Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II. Тогава Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.
БГНЕС
Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, който има желание да издигне България в Европа не само с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.
Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Първата балканска война и България с малки прекъсвания воюва за националното си обединение до края на 1918 г., когато претърпява поражение в Първата световна война.
Авантюрата от 1913 г. и последвалото поражение в Голямата война ще зачеркнат всичките му постижения. И за един дълъг период от време монархът ще бъде виновен за всички беди на България.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
БГНЕС
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до смъртта си. Именно от там ще пристигнат и тленните останки на покойния владетел. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца - цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?"
