Правителството официално изпрати четвъртото икане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е на стойност 900 милиона евро, обяви вицепремиерът по европейските средства Мария Недина. Част от средствата обаче са под риск заради неизпълнени изискуеми по транша реформи, отбеляза служебният министър на финансите Георги Клисурски. Недина добави, че кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в Българския енергиен холдинг и във ВиК сектора.
Мария Недина: Кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в БЕХ и във ВиК сектора
Недина обяви, че служебното правителство е подало искане за четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което е на стойност 900 милиона евро, но посочи, че кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в БЕХ и във ВиК сектора.
„По тези инвестиции работят хиляди български фирми, стотици общини и домакинства и чрез тях ще се спомогне за една по-стабилна икономика и по-добър начин на живот“, посочи тя. Механизмът за възстановяване и устойчивост е на принципа средства срещу съответно гласуваните реформи. Зад тези средства стоят над 2500 инвестиции в ключови за икономиката в сектори – здравеопазване, икономика, социални услуги, образование.
„И противно на някои изказвания на народни представители и на някои публикации, как ние всъщност нямаме нужда от тези средства и няма нужда да бъдат гласувани някои от реформите, просто ще изброя някои от направленията, по които тези инвестиции отиват. Това са модернизация на над 50 болници, 100 амбулатории в отдалечени и населени места, има множество мерки за подкрепа на хората с увреждания, както и изграждане на нови домове за възрастни хора. Там са и медицинските хеликоптери за Спешна помощ", избори вицепремиерът.
От пресцентъра на Министерския съвет изброиха, че инвестициите включват и центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчносъдови заболявания, осигуряване на медицинска грижа в над 100 отдалечени населени места, спешна медицинска помощ по въздух, подкрепа на хора с увреждания, изграждане на нови домове за възрастни хора, ремонти на училища, детски градини и общежития, както и изграждане на STEM среда в хиляди училища, инвестиции в културата и дигитализация на българското културно наследство, по-ниски сметки за ток за българските домакинства чрез изграждане на слънчеви системи за снабдяване с топла вода.
Инвестициите включват и подкрепа за бизнеса – грантови схеми за безвъзмездни средства в областта на ИКТ и киберсигурността в МСП и за подпомагане на предприятията в прехода към кръгова икономика. Обхваща и цифровизация на процесите от фермата до трапезата, модернизиране на Единната информационна система на съдилищата, системата „Мониторстат“, обновяване на Агенцията за социално подпомагане и др.
Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина посочи, че кабинетът няма да успее да изпълни поетите ангажименти за реформи в Българския енергиен холдинг и във ВиК сектора. По думите й почти сигурно е, че заради липсата на реформа и Закона за ВиК сектора страната ще изгуби 437 млн. евро.
В брифинга участваха и вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов и министърът на финансите Георги Клисурски.
Георги Клисурски: Част от тези 900 млн. евро са под риск
Служебният министър на финансите Георги Клисурски обясни, че целта е тези 900 млн. евро да постъпят преди края на юни, но поради неизпълнени изискуеми по транша всички реформи от Народното събрание част от тях са под риск. Той увери, че кабинетът ще положи всички усилия България да получи максимален размер от средствата.
"Това е важно, защото до края на август трябва да разплатим всички инвестиции, които Мария Недина спомена. От началото на 2026 година до края на август българската държава трябва да разплати около 4 млрд. евро по всички инвестиции. Всички евро средства по четвъртото и които ще пристигнат към края на годината по пето искане са от голямо значение, за да финансираме смислените инвестиции, да развием икономиката и да подобрим качеството на живот", обясни министърът.
По думите му, ако страната направи всички инвестиции, тогава българската икономика ще навлезе в следващо поколение на развитие.
Андрей Янкулов: Предложихме два ключови законопроекта
Правосъдният министър посочи, че ръководеното от него ведомство през седмицата е предложило за обществено обсъждане два ключови законопроекта. Единият е за възстановяване на закритата Антикорупционна комисия, но по „по-различен начин“. Вторият е за подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор, който съществува от 2023 г. след дългогодишни усилия на българската държава.
„Антикорупционната комисия, която предвиждаме, е да бъде политически независима. Това се гарантира и се опитва да бъде гарантирано през начина, по който се формулира нейният състав. Там политическите органи, които имат решаващо значение при формиране на състава, да бъдат малцинство. Тоест Народното събрание и президентът да номинират по един член от 5-членния състав. Останалите членове се номинират от органи, които да не са политически“, разясни Янкулов.
По думите му това е една композиция на антикорупционния орган, която е консултирана с Европейскчаата комисия, която е и отговаряща на изискванията на ПВУ за независим политически антикорупционен орган.
Според него е нужна цялостна промяна в културата, чрез която да се развият процесите по борба срещу корупцията в България. „Да има различна воля за начина, по който да бъдат сформирани тези органи. Тази различна воля би могла да бъде демонстрирана от парламента с припознаване на този или сходен проект, който да дава поне формалните гаранции за независима Антикорупционна комисия“, заключи правосъдният министър.
Европейската комисия ще извърши оценка на искането за плащане до два месеца.
