Сърбия е единствената държава, която се нарежда след нас по качество на здравеопазването в Европа. Това заяви д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация по повод на започналата в София международна конференция за неравенствата и различията в здравните системи на европейските държави. Според него основните проблеми в отделните държави са достъпът до терапия и качеството на здравните услуги, както и правата на пациентите.
Д-р Хасърджиев потвърди тезата, че страната ни отделя най-малкия процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Последни сме и при нивата на реимбурсация за повечето лекарства: "Над 50 процента от парите за терапията си българите доплащат или сами заплащат лекарствата си, което е изключително висок процент в сравнение с другите европейски държави".
Като пример той посочи Дания, където има годишен лимит и максимум, който един пациент може да плати. "Обикновено това е от порядъка на около 200 евро годишно, а в България при някои лекарства пациентът заплаща толкова дори месечно", обясни д-р Станимир Хасърджиев.
Според здравния министър Десислава Атанасова въпреки ежегодишното увеличаване на средствата, отделяни за сектора, тенденциите в развитието на качеството на здравеопазването не са положителни: „Трябва да направим ясен анализ дали тези средства, които даваме, и те догодина ще бъдат още повече, намаляват нивата на заболеваемост сред населението".
По-рано през деня министърът даде пример за различията по отношение на здравето, които се отчитат в Европейския съюз. Оказва се, че нивото на смъртността на децата под една година в различните държави се различава до пет пъти. С разлика от 10 години при мъжете и 6 години при жените пък варира продължителността на живота в европейските държави.
По думите на Десислава Атанасова в страни със сходно на нашето икономическо и социално положение жените живеят по-дълго от мъжете, но през по-голямата част от живота си са в недобро здраве.
