Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отново осъди България за етническа дискриминация по делото във връзка с неефективна защита на правото на живот. За това информират от Българския хелзинкски комитет, цитирани от БТА.
По делото "Йотова срещу България" европейският съд намери нарушение на правото на живот и дискриминация във връзка с неефективното разследване от страна на българските власти на прострелване на ромка, за което има сериозни основания да се предполага, че е било расистки мотивирано.
Жалбоподателката Йоланда Йотова е от ромски произход и живее в село Ъглен, близо до Луковит. На 13 юли 1999 г. вечерта била простреляна в гърдите в дома си от група неидентифицирани нападатели. Тя била тежко ранена, хоспитализирана и останала със 75% увреждания в резултат от нараняванията.
Макар полицията и прокуратурата в Луковит и Ловеч да образуват веднага досъдебно производство, те не успяват да установят извършителите. Според съда в Страсбург „като цяло разследването е било неефективно". Властите не са извършили редица необходими действия, които е следвало да извършат и които са можели да доведат до разкриване на извършителите. Те са спирали досъдебното производство на няколко пъти, а някои от следствените действия са били извършени с голямо закъснение.
Съдът намира нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) в неговия процесуален аспект. Също така според него българските власти не са разследвали, а са били длъжни да разследват възможните расистки мотиви за извършване на престъплението.
Редица факти по делото насочват към това, че то е извършено от няколко младежи-българи за отмъщение във връзка с конфликт между група българи и група роми в нощно заведение в Ъглен, станал два дни по-рано. В резултат полицията в Луковит в продължение на два дни е патрулирала в Ъглен и в съседно село, с цел да предотврати етническия конфликт. Впоследствие по делото са установени и други факти, насочващи към възможни расистки мотиви за извършване на престъплението. Съдът подчертава, че разследващите органи не са направили опити да установят евентуалните расистки нагласи на заподозрените и не са разследвали дали те споделят крайни екстремистки и расистки идеологии.
Европейският съд по правата на човека е присъдил 12 000 евро на жалбоподателката за претърпени неимуществени вреди и 3770 евро разноски по делото.
