Пет партии с шанс да вкарат депутати в Европейския парламент и ниска активност на вота за български евродепутати напролет - това прогнозира социологът Юрий Асланов. Той участва в организираната от СДС дискусия по Закона за избор на депутати в Европарламента, който трябва да бъде окончателно гласуван от Народното събрание.
Според Асланов близо 60% от пълнолетните българи едва ли ще вземат участие в изборите за евродепутати, защото те принципно декларират, че не се интересуват от политика. Пет партии - БСП, ГЕРБ, ДПС, „Атака” и СДС са политическите сили, които ще имат свои представители в Страсбург, смята още Юрий Асланов.
Той предложи основните политически сили, които ще участват в изборите, да приемат национална харта, в която да бъдат записани приоритетите, които ще отстояват българските депутати в ЕП. Няколко били важните въпроси, по които има съгласие, сред които теми като енергийната политика и съдбата на българските медици в Либия.
Изборите за евродепутати ще бъдат лакмус за партиите преди местния вот, каза Кольо Колев от "Медиана". Той подкрепи идеята на сините избраните за евродепутати да нямат правото да се отказват от мястото си, което да бъде заемано от следващия. Подмяната на листите е нечистоплътна игра, която дразни, каза Колев. По-рано Надежда Михайлова съобщи, че СДС ще внесе такова предложение преди второ четене на закона. Основните дебати предизвика въпросът трябва ли да бъде ограничено правото на глас на българите, които живеят зад граница. За разлика от Кольо Колев, който предложи право да гласува да има всеки, който е в страната, Михаил Константинов се обяви срещу изборния туризъм. Това, според него, действа демотивиращо на останалите избиратели. Лидерът на СДС Петър Стоянов поиска максимално бързо приемане на закона, защото ако изборите са в началото на май, то кампанията за тях трябва да стартира през февруари.
