Големите икономически центрове - София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. Показателен е примерът на София, като периферните област София и област Перник отбелязват сериозни положителни тенденции в производството. Това съобщи на пресконференция в БТА Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика /ИПИ/, при представянето на изследването на института на социалното и икономическото състояние на областите в България "Регионални профили: показатели за развитие 2019".
90 на сто от ръста на заетите в информационните технологии е концентриран в столицата, но Варна и Пловдив успяват да се "закачат" за ръста на заетите в този сектор, но все още мащабите са малки, коментира Ганев. Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила - например около Хасково - Кърджали или Плевен - Враца.
Правителството одобри бюджетната процедура за 2021 г.
Най-богата област отново е София - с БВП на човек от населението - 30 295 лева за 2017 г., на второ място е област Стара Загора със 17 550 лева. В столицата са концентрирани най-много чуждестранни инвестиции, които за същия период възлизат на 12,3 млрд. евро. Област София, в която са съсредоточени индустриалните зони на столицата, е сред лидерите по привлечени чуждестранни инвестиции и е на втора позиция по произведена продукция в страната.
Различията в регионите са силно изразени в данните за пазара на труда, коментираха от ИПИ, като посочиха, че коефициентът на заетост на хората между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75 на сто в столицата до около 52 на сто в Монтана. Според проучването областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работната сила - Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра са с над 30 на сто дял на населението между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование през 2018 г. Докато в тези области на един човек с висше образование се падат по двама с основно или по-ниско, то в повечето други области висшистите са повече от тези с основно или по-ниско образование, а в София съотношението е 12 висшисти на един с основно или по-ниско образование, показва още изследването.
От ИПИ заявиха, че ще продължават да настояват за фискална децентрализация, като целта е повече ресурс да отива при местните власти, за да могат да те отговорят на новите глобални и национални икономически тенденции.
90 на сто от ръста на заетите в информационните технологии е концентриран в столицата, но Варна и Пловдив успяват да се "закачат" за ръста на заетите в този сектор, но все още мащабите са малки, коментира Ганев. Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила - например около Хасково - Кърджали или Плевен - Враца.
Правителството одобри бюджетната процедура за 2021 г.
Най-богата област отново е София - с БВП на човек от населението - 30 295 лева за 2017 г., на второ място е област Стара Загора със 17 550 лева. В столицата са концентрирани най-много чуждестранни инвестиции, които за същия период възлизат на 12,3 млрд. евро. Област София, в която са съсредоточени индустриалните зони на столицата, е сред лидерите по привлечени чуждестранни инвестиции и е на втора позиция по произведена продукция в страната.
Различията в регионите са силно изразени в данните за пазара на труда, коментираха от ИПИ, като посочиха, че коефициентът на заетост на хората между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75 на сто в столицата до около 52 на сто в Монтана. Според проучването областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работната сила - Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра са с над 30 на сто дял на населението между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование през 2018 г. Докато в тези области на един човек с висше образование се падат по двама с основно или по-ниско, то в повечето други области висшистите са повече от тези с основно или по-ниско образование, а в София съотношението е 12 висшисти на един с основно или по-ниско образование, показва още изследването.
От ИПИ заявиха, че ще продължават да настояват за фискална децентрализация, като целта е повече ресурс да отива при местните власти, за да могат да те отговорят на новите глобални и национални икономически тенденции.
