Необходим е специален закон за НСО
Необходим е специален закон за НСО / netinfo

Според президента Георги Първанов е необходимо ускоряване на работата по проекта на специален закон за Националната служба „Охрана”. Българският държавен глава проведе съвещание за актуалното състояние и перспективите в развитието на НСО, в което участваха ръководството на службата, нейните двама бивши началници, председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров и представители на президентската администрация.

В края на срещата е бил поканен и бившият служител на НСО Николай Марков заради неговите публични изявления, че в службата с политически цели се събира информация за охранявани от нея лица.

Според официалното съобщение на прессекретариата на президентството бившият служител на НСО Николай Марков не е отговорил на нито един от поставените му въпроси. Версията на Марков, обаче, е друга – че президентът е насочил разговора в неправилна посока като се е опитал да го конфронтира с колегите му, присъстващи на съвещанието и че началникът на кабинета на Първанов ген. Никола Колев го е предупредил, че ако не спре да твърди, че под натиск служители на НСО събират информация за охраняваните от нея лица, нещата ще загрубеят.

Иначе, от официалното прессъобщение става ясно, че участниците в съвещанието са се обединили около необходимостта от специален закон за НСО, в който да бъдат уредени въпроси, свързани със статута и контрола върху службата, принципите и механизмите на нейното функциониране. Президентът Първанов е настоял в закона да залегне възможността за ефективен контрол върху службата от страна на Народното събрание.

Доминиращо било мнението, че НСО трябва да остане на подчинение на президента, като ясно бъдат разписани правилата на взаимодействие на службата с другите институции, както и правата на нейните служители. Държавният глава е възложил разработването на специален анализ на предимствата и недостатъците на военизирания характер на НСО, който да бъде предоставен на изпълнителната и законодателната власт.

България