Всеки гражданин, който смята че е подслушван, може да подаде заявление до Парламентарната подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства, за да се провери дали мобилният му телефон се подслушва. Въпреки че подкомисията работи инцидентно и не може да отговори на всички, хората имат право да получат информация съгласно закона и съгласно Европейската конвенция за правата на човека, заяви юристът по програма „Достъп до информация" Александър Кашъмов в предаването „Кой говори" по Дарик.
Според Борислав Цеков - председател на Института за модерна политика, големият въпрос е дали тези скандали и от миналото, и това, което сега тече като политическо противопоставяне, свързано с подслушани разговори на министър-председателя и на други членове на изпълнителната власт, ще бъде използвано, за да се подобри законовият механизъм, по който няма да се гарантират интересите на службите на МВР, а ще се гарантират правата и свободите на гражданите.
Цеков смята, че трябва да се осъществят най-малко четири промени:
- да се възстанови закритият независим орган за контрол върху използването на СРС, който е вън от системата на законодателната и изпълнителната власт;
- да се въведе задължението МВР и службите за сигурност, да уведомяват онези граждани, които са били не просто подслушвани, а към тях са използвани всички форми на СРС-та. Това да се прави в случаите когато се е установило, че няма престъпна дейност;
- да се създаде национален регистър на разрешенията и отказите;
- да се ограничат службите, които могат да заявяват и искат СРС-та.
Юристът Александър Кашъмов коментира, че трябва да продължи общественият дебат за това какъв да бъде законът, какви да бъдат регламентите и как да се случи, така че СРС-тата да се ползват не срещу обикновените граждани безконтролно, а да се ползват единствено срещу организираната престъпност и в защита на националната сигурност. Това е и смисъла на закона, допълни юристът.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че вероятно има частни структури, които са организирали мрежи, свързани с МВР и ДАНС, паралелни на публичната власт. „Става дума за хора, при които не е изключено да са били в официалната системата на тези структури и сега са изградили подобна, само че своя система. Няма голяма компания, която да няма структура, занимаваща се със сигурността. Има и медийни компании, които карат служителите да се подпишат в договора си, че нямат нищо против да бъдат поставени под контрол", допълни Безлов.
