Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ - над 4500 лв., следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ - между 3000 и 4000 лв. Тези данни бяха оповестени на пресконференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и от Георги Стойчев от консорциума "ИОО-С", съставен от Института "Отворено общество" и от "Сирма Груп".
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението „Администрация и управление“ на Американския университет - 9697 лв. и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - 7869 лв. и Нов български университет - 7200 лв. Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - 6738 лв.
Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2024 г. над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават с по-високи доходи, с по-висок дял на осигурените и с по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.
iStock
Новото издание на българската рейтингова система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.
Друга новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.
Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните пет години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%, каза министър Галин Цоков. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.
Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Istock
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока - сред завършилите „Социални дейности“ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Горско стопанство“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 72%).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69), и „Математика“ (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ - 54.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ - 70%, „Изобразително изкуство“ - 45%, „Теория на изкуствата“- 43% и „Администрация и управление“ - 41%.
iStock/Getty Images
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).
