ДПС още от 90-те години е заявявало позицията за пълноправното членство на всички държави от Балканите в Европейския съюз. И занапред ще продължим да работим в тази посока. Това каза лидерът на движението Мустафа Карадайъ по време на виртуалната конференция на тема „Западните Балкани отвъд 2020: Действия и решения по време на пандемия“, организирана от евродепутата от ДПС/„Обнови Европа“ Илхан Кючюк, който е и постоянен докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония.
Разширяването, като един от най-успешните външнополитически инструменти на Европейския съюз, играе ключова роля и по отношение на страните от Западните Балкани с тяхната перспектива за бъдещо членство в ЕС. Спомнете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004, а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на двете либерални правителства, в които ДПС имаше ключова роля като коалиционен партньор, посочи Карадайъ.
България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния Български етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган и е реализиран чрез ДПС. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, посочени от ДПС като приоритети за страната още 1991 г., и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Западните Балкани за преодоляване на различията натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС, посочи лидерът на ДПС.
"Днес, повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС. След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология ще направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати. Наред с това кризата от COVID-19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро от ЕС за Западните Балкани за справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност, която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство", добави Карадайъ.
"Надявам се тези дискусии за икономическия растеж и регионалното сътрудничество да продължат и на следващата среща в рамките на „Берлинския процес“, която ще събере лидерите на Западните Балкани и Европейския съюз на 10 ноември под домакинството на България и Северна Македония", каза още лидерът на ДПС.
Разширяването, като един от най-успешните външнополитически инструменти на Европейския съюз, играе ключова роля и по отношение на страните от Западните Балкани с тяхната перспектива за бъдещо членство в ЕС. Спомнете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004, а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на двете либерални правителства, в които ДПС имаше ключова роля като коалиционен партньор, посочи Карадайъ.
България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния Български етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган и е реализиран чрез ДПС. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, посочени от ДПС като приоритети за страната още 1991 г., и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Западните Балкани за преодоляване на различията натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС, посочи лидерът на ДПС.
"Днес, повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС. След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология ще направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати. Наред с това кризата от COVID-19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро от ЕС за Западните Балкани за справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност, която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство", добави Карадайъ.
"Надявам се тези дискусии за икономическия растеж и регионалното сътрудничество да продължат и на следващата среща в рамките на „Берлинския процес“, която ще събере лидерите на Западните Балкани и Европейския съюз на 10 ноември под домакинството на България и Северна Македония", каза още лидерът на ДПС.
