/ /iStock

Институтът за изкуствен интелект INSAIT към Софийския университет започва ново научно направление: откриване на лекарства с помощта на изкуствен интелект. Начело му застава д-р Александрина Гоева, която се връща в България след успешна кариера в САЩ и Канада. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката.

Целта на новото направление е изкуственият интелект да разкрива как болестите променят човешките клетки и да помага за откриването на нови лекарства и лечения. Изследванията ще съчетават изкуствен интелект, математика и биология. Учените ще търсят отговор на въпроса как болестните промени да бъдат откривани по-рано и как клетките да бъдат връщани към нормалното си функциониране.

Изкуственият интелект може да анализира огромни количества биологични данни и да открива връзки, които остават незабелязани при традиционните методи. Така учените ще могат да предвиждат как клетките реагират на различни лекарства и кои вещества или комбинации имат най-голям потенциал за лечение. Това е особено важно, защото възможните комбинации са практически безброй, а в лабораторията може да се изследва само малка част от тях.

Коя е д-р Гоева

Д-р Гоева се връща от Университета на Торонто, където е създала и ръководила собствена изследователска група по машинно обучение и изчислителна биология. Преди това седем години е работила в института Broad на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет.

Научният ѝ път започва в България. Тя е завършила Софийската математическа гимназия и приложна математика в Софийския университет. В САЩ получава магистърска степен по математика и докторска степен по статистика от Бостънския университет.

Нейни изследвания са публикувани в едни от най-авторитетните научни списания, сред които Science, Cell и Nature Biotechnology. Според Google Scholar те имат над 7200 цитирания.

Д-р Гоева е създател на HiDDEN – метод за машинно обучение, с който са открити незабелязани досега клетъчни промени, свързани с развитието на рак на кръвта и с нарушения в защитната бариера на мозъка. Откритията ѝ дават нови възможности за по-ранна диагностика и по-добро разбиране на тежки заболявания.

Добави ни в предпочитани източници в Google