Точно 146 дни работим за държавата през 2022 г., посочиха от Института за пазарна икономика.
Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна. Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40% от БВП на страната. През последните две години, в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета, датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на месец май.
2021: От 20 май работим за себе си, а не за държавната хазна
Докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение са от порядъка на 36-37% от БВП на страната, а бюджетното салдо е около нулата, то след удара на пандемията през 2020 г. наблюдаваме нарастваща роля на държавата и сравнително високи нива на бюджетен дефицит, обясняват още от ИПИ.
Средносрочната бюджетна прогноза на страната предвижда консолидираните приходи да се задържат на нива около 40-те процента, а бюджетният дефицит да остане около или дори над 3% от БВП поне до 2024 г. Това означава, че денят на данъчната свобода ще се задържи в края на май и в следващите години.
През 2022 г. в бюджета е заложен дефицит в размер на 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП на страната. Въпросните 5,9 млрд. лв. се равняват на над 15 дни за отработване. Това са допълнителните дни, през които икономиката би работила само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Заедно с това България получава безвъзмездна помощ от европейските граждани, като заложените постъпления от бюджетна на ЕС са над 5,1 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ни спестяват близо 13 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 26 май - отчита всички приходи, в т.ч. „приноса“ на европейските данъкоплатци.
Над 67 млрд. лева пазят българите в банковите си сметки
И през тази година основно ще работим за да платим две основни групи от данъци. Общо за преките данъци и социалните и здравните осигуровки са ни нужни близо 58 дни – 24 дни за преките данъци и 34 дни за осигурителните фондове. За косвените данъци са ни нужни 54 дни, като близо 38 дни са само за приходите от ДДС.
Имуществените данъци, които са ключов приходоизточник за общините, ни отнемат малко над 3 дни. За неданъчните приходи са ни нужни 18 дни, като тук най-голяма тежест имат постъпленията от различните такси за граждани и бизнес.
