Родопски гайди и народни песни огласиха връх Шипка на Трети март. Малки и големи развяха знамена с българския трикольор.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, въпреки силния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в голям мраморен саркофаг се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 г. руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя срещу 30 000-та армия, начело със Сюлейман паша. Победата решава изхода на Освободителната война, която отново поставя България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от малкото, ако не и единственият в България, построен след решение на българското Народно събрание, а идеята е обединила участниците в заседанията на учредителното събрание в старата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, председател на парламента, политици, дипломати и граждани се събраха на историческия връх, за да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
"Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на вируса на манипулацията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, но те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим", каза в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската държава е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. "През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, правят го и днес", посочи държавният глава и добави, че са претърпели поражение. Той поздрави българите, които са изкачили днес връх Шипка, нарече ги "опълченци на историческата памет", които са отстоявали историческата памет с разума и сърцата си.
"В празници като днешния е важно какво мисли българският народ, а не отделни политици. Аз не разделям хората по празниците. Нека бъдем обединени и истински патриоти, нека всеки един от нас постави стръкче цвете пред паметта на героите, дали живота си в името на независима, чиста, свята и просперираща България", заяви пред журналисти Цвета Караянчева. Председателят на парламента подчерта, че спазва и уважава препоръката на кризисния щаб по повод на короновируса. По думите и на днешния ден трябва да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И защо не можем да бъдем единни? Когато се поучим от миналото и си спомним героите, които са поставили живота си като дар пред олтара на свободата, ще можем да сме истински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като флаг.
Признателни българи положиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, въпреки силния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в голям мраморен саркофаг се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 г. руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя срещу 30 000-та армия, начело със Сюлейман паша. Победата решава изхода на Освободителната война, която отново поставя България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от малкото, ако не и единственият в България, построен след решение на българското Народно събрание, а идеята е обединила участниците в заседанията на учредителното събрание в старата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, председател на парламента, политици, дипломати и граждани се събраха на историческия връх, за да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
"Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на вируса на манипулацията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, но те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим", каза в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската държава е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. "През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, правят го и днес", посочи държавният глава и добави, че са претърпели поражение. Той поздрави българите, които са изкачили днес връх Шипка, нарече ги "опълченци на историческата памет", които са отстоявали историческата памет с разума и сърцата си.
"В празници като днешния е важно какво мисли българският народ, а не отделни политици. Аз не разделям хората по празниците. Нека бъдем обединени и истински патриоти, нека всеки един от нас постави стръкче цвете пред паметта на героите, дали живота си в името на независима, чиста, свята и просперираща България", заяви пред журналисти Цвета Караянчева. Председателят на парламента подчерта, че спазва и уважава препоръката на кризисния щаб по повод на короновируса. По думите и на днешния ден трябва да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И защо не можем да бъдем единни? Когато се поучим от миналото и си спомним героите, които са поставили живота си като дар пред олтара на свободата, ще можем да сме истински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като флаг.
Признателни българи положиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
