Ако изборите бяха в средата на април, отново би имало оспорвана битка между двете главни формации в България. Това съобщиха от "Галъп интернешънъл болкан", цитирайки данни от ежемесечното си изследване "Политически и икономически индекс". То е независимо, като вълната на интервюиране е сред 809 пълнолетни българи, между 31 март и 8 април, чрез пряко лично интервю с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Според изследването сред основните играчи този път щеше да бъде и „Възраждане“. ДПС, БСП и "Демократична България" (ДБ) биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като „Има такъв народ“ (ИТН) и ВМРО биха получили моментно „втвърдяване“ на електоратите, вероятно заради популярната тема с Република Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова.
В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на „Продължаваме Промяната“ (ПП), но при тенденция на продължаващо „свиване на ножицата“ с ГЕРБ-СДС. На база реални очаквания за гласуване ГЕРБ-СДС вече се оказва с по-добри изгледи от ПП. По-малките партньори в коалицията сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в различна степен укрепват своите нива на подкрепа.
В месеците ПП е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16 на сто от всички, имащи право на глас участници в изследването - 16,1 на сто този месец, след като преди време стоеше по-скоро около 20 на сто от всички, имащи право на глас. С 14,4 на сто от всички, имащи право на глас, ГЕРБ-СДС запазва твърди нива. Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9 на сто, а ПП - 23,8 на сто.
Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, казват от "Галъп интернешънъл болкан", когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.
ДПС запазва традиционните си нива – 7,2 процента от имащите право на глас и 10,6 процента сред потенциалните гласуващи участници в изследването. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред „твърдите“ привърженици – 10,3 процента. С пет на сто на база всички имащи право на глас обаче БСП остава по този показател след ИТН, които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5 на сто от всички.
„Галъп интернешънъл“: Все повече съмнения в ефективността на ваксините
Подкрепата за ИТН обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват – със седем на сто. Там ИТН са изпреварени и от „Възраждане“ – 7,9 на сто подкрепа сред „твърдите“. „Възраждане“ е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5 на сто, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4 на сто, а вероятно има и известен „скрит“ вот. Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била „Демократична България“. Коалицията има 3,5 на сто потенциална електорална подкрепа сред респондентите, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5 на сто.
ВМРО и „Изправи се“, които имат около един процент подкрепа от всички, но са с различна степен на „твърдост“ - ВМРО има този месец 2,1 на сто сред „твърдите“ гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова – 1,2 на сто.
От пълнолетните българи в изследването на "Галъп интернешънъл болкан" 34,1 на сто заявяват, че не биха гласували.
Според изследването сред основните играчи този път щеше да бъде и „Възраждане“. ДПС, БСП и "Демократична България" (ДБ) биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като „Има такъв народ“ (ИТН) и ВМРО биха получили моментно „втвърдяване“ на електоратите, вероятно заради популярната тема с Република Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова.
В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на „Продължаваме Промяната“ (ПП), но при тенденция на продължаващо „свиване на ножицата“ с ГЕРБ-СДС. На база реални очаквания за гласуване ГЕРБ-СДС вече се оказва с по-добри изгледи от ПП. По-малките партньори в коалицията сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в различна степен укрепват своите нива на подкрепа.
В месеците ПП е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16 на сто от всички, имащи право на глас участници в изследването - 16,1 на сто този месец, след като преди време стоеше по-скоро около 20 на сто от всички, имащи право на глас. С 14,4 на сто от всички, имащи право на глас, ГЕРБ-СДС запазва твърди нива. Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9 на сто, а ПП - 23,8 на сто.
Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, казват от "Галъп интернешънъл болкан", когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.
ДПС запазва традиционните си нива – 7,2 процента от имащите право на глас и 10,6 процента сред потенциалните гласуващи участници в изследването. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред „твърдите“ привърженици – 10,3 процента. С пет на сто на база всички имащи право на глас обаче БСП остава по този показател след ИТН, които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5 на сто от всички.
„Галъп интернешънъл“: Все повече съмнения в ефективността на ваксините
Подкрепата за ИТН обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват – със седем на сто. Там ИТН са изпреварени и от „Възраждане“ – 7,9 на сто подкрепа сред „твърдите“. „Възраждане“ е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5 на сто, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4 на сто, а вероятно има и известен „скрит“ вот. Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била „Демократична България“. Коалицията има 3,5 на сто потенциална електорална подкрепа сред респондентите, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5 на сто.
ВМРО и „Изправи се“, които имат около един процент подкрепа от всички, но са с различна степен на „твърдост“ - ВМРО има този месец 2,1 на сто сред „твърдите“ гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова – 1,2 на сто.
От пълнолетните българи в изследването на "Галъп интернешънъл болкан" 34,1 на сто заявяват, че не биха гласували.
