Едва седем на сто от болните от COVID-19 имат нужда от антибиотик, но 75 на сто от заразените са имали в терапията си поне един антибиотик. Това каза Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести.
По думите му обаче в последните две години от 27 европейски държави само в България се отчита с до 30 на сто повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ. В приема на азитромицин са наблюдава над 100 процента ръст, посочи Иванов. В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други, посочи Иванов.
Злоупотребата с антибиотици в пандемията допринася за появата на резистентни бактерии
Ще се опитаме да мотивираме правителството да приеме Национална програма за антимикробна резистентност, каза доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България. Последствията от прекомерната употреба на антибиотици вече са фатални, допълни той.
По думите му, резистентността ще доведе до бъдеща невъзможност за третиране дори на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими заболявания.
За лечение на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ обикновено няма нужда от антибиотик, каза още Иванов. Ако вирусната инфекция премине в бактериална, то тогава пациентът ще има нужда от антибиотик и вероятно от болнично лечение, добави още Иванов.
Проф. Александрова: Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, при това нееднократно
С тест за С-реактивния протеин /CRP/ може да се установи дали инфекцията е вирусна или бактериална, посочи още той. По думите му, ако резултатът показва стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.
Антибиотиците не могат да се използват за профилактика срещу вируси, включително и срещу вируса на COVID-19, допълни Иванов.
От днес започва Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност.
По думите му обаче в последните две години от 27 европейски държави само в България се отчита с до 30 на сто повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ. В приема на азитромицин са наблюдава над 100 процента ръст, посочи Иванов. В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други, посочи Иванов.
Злоупотребата с антибиотици в пандемията допринася за появата на резистентни бактерии
Ще се опитаме да мотивираме правителството да приеме Национална програма за антимикробна резистентност, каза доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България. Последствията от прекомерната употреба на антибиотици вече са фатални, допълни той.
По думите му, резистентността ще доведе до бъдеща невъзможност за третиране дори на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими заболявания.
За лечение на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ обикновено няма нужда от антибиотик, каза още Иванов. Ако вирусната инфекция премине в бактериална, то тогава пациентът ще има нужда от антибиотик и вероятно от болнично лечение, добави още Иванов.
Проф. Александрова: Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, при това нееднократно
С тест за С-реактивния протеин /CRP/ може да се установи дали инфекцията е вирусна или бактериална, посочи още той. По думите му, ако резултатът показва стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.
Антибиотиците не могат да се използват за профилактика срещу вируси, включително и срещу вируса на COVID-19, допълни Иванов.
От днес започва Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност.
