До късно вечерта депутатите обсъждаха на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., който предвижда дефицит от 5,7%. Точката беше включена в дневния ред в началото на днешното пленарно заседание, като се предвижда разглеждането на законопроекта да продължи и утре.
Днешното заседание започна в 9:00 ч. и приключи около 23:00 ч.
Проектобюджетът беше одобрен на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на извънредно заседание, продължило повече от 12 часа. Отхвърлени бяха всички внесени между двете четения предложения за увеличаване на помощи и обезщетения през тази година.
Според проектозакона максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП.
Проектобюджетът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите в МВР и службите за сигурност, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Предвидено е повишаване на приходите от оперирането на тол системата, увеличение на винетните такси с 30 на сто и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от 1 август тази година.
Предвижда се през 2026 г. да не се прилагат автоматичните механизми за определяне на възнагражденията на военнослужещите и служителите в Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана, а минималната работна заплата да бъде 620 евро до изработването на нов механизъм за определянето ѝ.
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. Записано е, че индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък.
С промени в Кодекса на труда се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж. По предложение на Асен Василев бюджетната комисия одобри промените в Кодекса на труда да влязат в сила от началото на следващата година, а не както беше предвидено – до 1 септември тази година, като до тогава трудовият стаж и съответните права ще се определят по досегашния ред.
В законопроекта е заложено намаляване на субсидията за вероизповеданията от 20 лева на 7,7 евро.
В срок до 15 септември 2026 г. се предвижда да бъде разработено предложение за нормативни промени за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
Предлага се намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима. Предвиден е таван на възнаграждението на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) в размер на 95 на сто от основното месечно възнаграждение на президента на България, както и отмяна на текста в Закона за КФН, според който председателят и другите членове на Комисията получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, определено по ред и начин, установени във вътрешните правила за работната заплата.
На заседанието на бюджетната комисия беше одобрено предложение за осигуряване на финансиране в размер на 51 100 евро за Научен институт „Западни покрайнини“, както и на 2 млн. евро за ремонт на Паметника на свободата на връх „Шипка“.
Вчера Народното събрание прие на второ четене в пленарната зала Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Призовавам за реалистични нагласи и очаквания към бюджет 2026 г., заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в края на дебатите по законопроекта за държавния бюджет за тази година на второ четене в пленарната зала.
Най-сериозното качество на този бюджет е, че изважда наяве натрупаните задължения и погрешните управленски решения. Затова смятам, че в него има смелост и амбиция да се представи реалното състояние на публичните финанси, да се сложи край на неразумните финансови решения и да се смени посоката от бюджети с къс хоризонт до следващите избори към бюджети с визия за напредък, добави Донев.
Той отбеляза, че няма бюджет, който да бъде харесван от всички. Бюджетната процедура е благодатно време за политически сметки и лъжи. Обяснимо е поведението на една част от вас, за които беше важно да превърнете дискусията за бюджета в „шоу на пера“, недопустимо е обаче да използвате тревогите на уязвими групи в обществото и да ги превръщате в политическа мишена, коментира министърът.
По думите му, бюджетът е понесъл много критики заради дефицита от 5,7%. Най-възмутени и с най-много идеи за прекрояването му бяха тези, заради които стигнахме дотук, заяви Донев.
Ние от „Прогресивна България“ ще търсим справедлив подход за разпределение на обществените ресурси, чрез който да постигнем управленската си цел за ускорено икономическо развитие за цялото общество, така че да се усети като подобряване на качеството на живот от всеки, каза финансовият министър.
Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс, заяви още Гълъб Донев.
