Българският работник в сектор „Земеделие“ е най-бедният на Балканите, съобщиха от пресцентъра на КНСБ. Родният селкостопански труженик получава средно 419 евро. След него е само Македония, където събратът му взима 401 евро. За сравнение в Хърватия заплатите за такъв вид труд са средно 926 евро. В Босна средното възнаграждение е 632 евро, в Черна гора – 771 евро. Най-богатите земеделски работници живеят в Словения, където получават по 1346 евро. Близо до нас е само Сърбия, където заплащането е 463 евро.
КНСБ настоява за по-активна политика на правителството по доходите
Тези данни изтъкна президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри международна конференция за заплащането в сектора, организирана от Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“.
В дискусиите участват 17 представители на различни синдикати от 6 държави, сред които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина.
Разлика в заплащането: жените получават по-малко от мъжете
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното заплащане във Франция се равнява на заплатата на българските депутат, заяви пред гостите д-р Хелене Кортлендер, директор на „Фридрих Еберт“ за България.
На всеки лев допълнителна добавена стойност в сектор „Селско стопанство“, работникът получава едва 30 стотинки към заплатата си, пък изтъкна пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов. Според Института по социални и синдикални изследвания към организацията в хранителната промишленост разходите за единица труд на час са 4,16 лв. Като процент от общите разходи на дейността това представлява едва 8,1 на сто.
Кои са най-богатите и най-бедните области в страната?
Пак по данни на ИССИ разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира от 50 до 80 на сто за новите и от 3 до 10 пъти за старите, изтъкна Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се наблюдава изкривяване на пазара заради европейските средства, които постъпват в сектор „Земеделие“. От близо 15 млрд. лв., 11 млрд. лв. са били насочени към зърнопроизводството. Това концентрира огромни средства в малко ръце и пречи както на заплащането, така и на развитието на сектора като цяло, заяви лидерът на конфередерацията.
КНСБ настоява за по-активна политика на правителството по доходите
Тези данни изтъкна президентът на КНСБ Пламен Димитров, който откри международна конференция за заплащането в сектора, организирана от Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“.
В дискусиите участват 17 представители на различни синдикати от 6 държави, сред които Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина.
Разлика в заплащането: жените получават по-малко от мъжете
Бедността в България е ужасяваща. Първото нещо, което разбрах в страната е, че минималното заплащане във Франция се равнява на заплатата на българските депутат, заяви пред гостите д-р Хелене Кортлендер, директор на „Фридрих Еберт“ за България.
На всеки лев допълнителна добавена стойност в сектор „Селско стопанство“, работникът получава едва 30 стотинки към заплатата си, пък изтъкна пред участниците в конференцията икономистът в КНСБ Любослав Костов. Според Института по социални и синдикални изследвания към организацията в хранителната промишленост разходите за единица труд на час са 4,16 лв. Като процент от общите разходи на дейността това представлява едва 8,1 на сто.
Кои са най-богатите и най-бедните области в страната?
Пак по данни на ИССИ разликата в заплащането на труда в България и в останалите страни-членки варира от 50 до 80 на сто за новите и от 3 до 10 пъти за старите, изтъкна Любослав Костов.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров у нас се наблюдава изкривяване на пазара заради европейските средства, които постъпват в сектор „Земеделие“. От близо 15 млрд. лв., 11 млрд. лв. са били насочени към зърнопроизводството. Това концентрира огромни средства в малко ръце и пречи както на заплащането, така и на развитието на сектора като цяло, заяви лидерът на конфередерацията.
