В Тоскана вино се прави от векове на фона на хълмовете, кипарисите, маслинените дръвчета и древните села с вековна история. Тук изглежда всичко си е постарому. Само че в района на Кианти, където преди 300 години е създадено първото контролирано търговско название, производителите искат да променят даденостите.
На 24 септември 1716 г. Козимо Трети, великият херцог на Тоскана, решава с декрет, че виното от Кианти трябва да се прави само в определена зона между Флоренция и Сиена. Така се появява първото контролирано търговско название за вино.
Днес този район от 70 000 хектара дава 35 милиона бутилки класическо кианти, едно от най-известните вина на планетата. Близо 80% от това производство се изнасят в стотина страни и репутацията на тосканския район непрекъснато расте, за да го превърне в едно от култовите места за любителите на виното.
Диа Кана, канадка, която живее в Берлин, направила пътешествие до Греве ин Кианти, и не съжалява за решението си. "В Канада хората си мислят, че кианти-то е едно-единствено вино, но когато човек дойде тук, разбира истински какво представлява то. Има толкова различни стилове", казва радостно тя с чаша в ръка.
"Всички класически вина кианти, които сме опитвали, имат този мек акцент в края, като песен с нежен завършек", допълва тя.
Бутилка, завита в слама
При все това кианти-то не винаги се е свързвало с тази мекота. Обикновеното кианти, което е различно от "кианти класико" ("chianti classico"), и се произвежда днес в цяла Тоскана. Защото от 2010 г. само големите производители, след като спечелиха битката за защита на тяхното наименование, могат да правят "класико".
Обикновеното кианти не е толкова скъпо, то е по-леко и производството му не следва толкова строга технология като при "класико". Мнозина го асоциират с бутилка, завита в слама, каквато стотици тратории по света са използвали в миналото като свещници.
Основната идея на декрета, обявен през 1716 г., е била да се гарантира стил и качество, обвързани с много точно съчетание: земята на Тоскана, нейния климат и местната технология.
Вече три века тази идея продължава да е валидна, но сега се поставя ударение и на някои микро "територии": естеството на някои почви, тяхното изложение, височина...
Да се променят правилата
В Куерчабела, недалече от Греве ин Кианти, Манфред Инг, който е роден в Южна Африка, с удовлетворение гледа гроздовете на санджовезе (бел.ред. стар червен винен сорт грозде) - основното червено грозде за кианти, които обещават добра реколта и добро вино.
Куерчабела е в авангарда на желанието на някои производители на кианти класико да бъдат променени правилата, за да може техните вина да получат наименования според микрозоните по модела, който се прилага в Бургундия, където съжителстват не по-малко от 84 наименования с контролиран произход.
Също като много големи наименования в Бургундия, вината в Куерчабела се произвеждат без тор и без пестициди и според принципите на биодинамиката. "Ако искаме да можем да произвежда кианти тук и след 300 години, трябва да поемем именно по този път", твърди Манфред Инг. Той обяснява, например, че зимните реколти на див синап позволяват почвите да се възстановят без да се използва тор.
В лозарска Тоскана има нещо друго, което се е променило: навлизането на жени в този малък затворен свят. "Ние сме малък клуб, но в самия си разгар", твърди Сузана Граси, която през 2000 г. се отказала от работата си в компания за бельо, за да се залови със спасяването на 400-годишно семейно лозарско имение. То се нарича "I Fabbri" ("Ковачите") и се простира върху 9 хектара хълмове. В него ударение се поставя върху финеса и елегантността.
"Жените имат различна чувствителност, когато става дума да се прави вино", казва тя пред АФП. "Вероятно защото бременността ни учи на търпение, знаейки, че резултатът ще бъде "bello"!
Източник: БТА
