Връщането на закупена стока е един от начините за удовлетворяване на рекламация в случай на дефект. Без проява на несъответствие потребителите могат да се откажат от сделката в срок от 14 дни само ако са я сключили от разстояние. Това са възможностите за отказ от покупка, предвидени в Закона за защита на потребителите, който е хармонизиран с европейското законодателство в тази област, напомнят от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Една от хипотезите, в които потребителите могат да върнат на търговеца закупена стока, е при наличие на дефект, проявил се в рамките на законовия гаранционен срок (до две години от датата на покупката) или в периода на валидност на търговската гаранция, съгласно условията в нея. След предявяването на рекламация пред търговеца, той следва да ремонтира безплатно за потребителя дефектната стока или да я замени с нова в срок от един месец. В случай, че не успее да стори едно от двете, следва да направи отбив от цената или да върне парите на клиента. До връщане на парите може да се стигне и в случаите, в които дадена стока в двугодишния гаранционен срок отново прояви дефект след като вече три пъти е била ремонтирана.
Връщане на стока с аргумент, че не допада на потребителя, не е правилен размер или подходящ цвят и пр. не е предвидено в закона, освен в случаите, когато сделката е сключена от разстояние или извън търговски обект. В тази хипотеза потребителят има право да претендира за разваляне на договора в рамките на 14 дни след доставката и връщане на парите. Законодателят предвижда тази опция с презумпцията, че потребителят не е имал възможност да се запознае с реалните характеристики на стоките само по техни снимка или описание. Правото за връщане на стока, закупена от разстояние или извън търговски обект, обаче, е различно от правото за предявяване на рекламация във връзка с установен дефект, независимо от това дали стоката е придобита от традиционен магазин или от електронен такъв.
Връщането на закупена от традиционен магазин стока без дефект или след изтичане на 14-дневния срок при сделките от разстояние и извън търговски обект е въпрос единствено на добра търговска практика от страна на конкретния икономически оператор и не е нормативно уредено.
