Бизнес

Облигациите – алтернатива за финансиране на общините

17 декември 2007 15:34

В условията на бюджетен дефицит и на крачка разстояние от европейските милиони, българските общини са поставени пред въпроса за намирането на онази част от средствата, с която големите инвестиционни проекти наистина да се случат. По-находчивите кметове вече се насочиха към агенциите, извършващи оценка на кредитния рейтинг, за да могат да вземат нови заеми. В същото време в публичното пространство се лансира идеята за алтернативно финансиране на общините чрез издаване на облигационни емисии. Доколко тази форма е изгодна и има шансове да бъде приложена от местните власти, DarikFinance.bg провери, сондирайки мнения на специалисти по капиталови пазари и представители на ресорни институции.

Бистра Илкова, изпълнителен директор на Българска фондова борса:

Опитваме се да възбудим интереса на общините във финансирането през капиталовия пазар. На две от кръглите маси за набиране на нови емитенти имахме участници от пенсионно- осигурителните дружества. Те имат много добри виждания чрез средствата, които се акумулират при тях, а именно да купуват общински облигации, чрез които общините да се финансират. За съжаление все още органите на местната власт недооценяват този потенциал, а той е огромен, при това е евтин ресурс.

Никола Абаджиев, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:

Едва 2 млн. лв. от активите на пенсионно-осигурителните дружества или 0.19% се инвестират в общински облигации. Водят се разговори с кметствата, но засега не се забелязва активност от тяхна страна в използването на тази възможност за финансиране. Знаете, че пенсионните дружества са длъжни да инвестират всяка вноска, която постъпи. В момента активите ни надхвърлят 2.200 млрд. лева и тъй като възможностите за инвестиции у нас са малко, имаме представители, които влагат парите в облигации на общини в Германия.

Гинка Чавдарова, председател на Националното сдружение на общините:

Според мен всички общини са готови да бъдат емитенти на облигации, но по-склонни да направят тази стъпка са малките по размер общини от ранга на Стара Загора и Хасково.

Тошко Георгиев, председател на Съвета на директорите на Българска рейтингова агенция АД.

Емитиране на емисия облигации на борсата не би било удачно за един общински проект, освен това далеч не съм убеден, че ще е по- евтино. Обичайните лихвени равнища на една емисия облигации са близки до банковите като трябва да се имат предвид и съответните такси за Комисията за финансов надзор и борсата.

Действително, общините срещат затруднения с финансирането. От една страна по Закона за местно самоуправление една община може да вземе като банков кредит до 25 % от приходите от предходната бюджетна година. От друга страна, заради стриктната регулация от БНБ, финансиране се извършва само срещу материално обезпечение. И тук е най-големият им проблем: не всички общини имат сгради, пък и да имат, някои от тях вече се използват като обезпечение. Други пък Общинският съвет не е съгласен да ги залага.

Банковото кредитиране не е удобно за големите проекти по оперативните програми. То е удобно за постигането на някакви краткосрочни цели. Например, бавят се плащанията от бюджета, на тях им трябва както при фирмите оборотно кредитиране докато се получи съответното плащане.

А самото изпълнение на проектите по оперативните програми, тъй като те са дългосрочни, по света се прави от фондове. Прави се и от борсите, но те на са подходящият канал, тъй като борсите имат много голям спекулативен ефект. Много от играчите на борсите не са дългосрочни инвеститори. Всъщност дългосрочните инвеститори не играят на борсата, там играят предимно спекуланти. И флуктуациите там могат да окажат много пагубно влияние на финансирането на един проект на една община.

Ок, те ще емитират емисия дългови ценни книжа, тя ще започне да се котира на вторичен пазар, става срив на борсата по съвсем други причини. И какво става с цената на тази облигация?

Другият елемент, който също е от голямо значение. Проектите, които общините трябва да реализират, за разлика от частния бизнес, са предимно със социална насоченост. Тоест там няма норма на печалба. Европейските пари за това са безвъзмездни на 75 % , защото те не могат да бъдат върнати.

Когато заровиш едни тръби, които обслужват определени слоеве на населението, те се изплащат след 25-30-40 години. Няма такъв частен инвеститор който да чака такава възвращаемост на инвестицията.

В 10-те приети преди нас страни в ЕС от централна Европа - Чехия, Унгария, Полша, прибалтийските републики - този процес се извърши предимно от дългосрочни инвестиционни фондове, които инвестират за 10-15 години напред, така че те ще са основните играчи и у нас, според мен.

Има общини, които ще спечелят, има и такива, които ще загубят, защото без съмнение някои ще направят такива грешки. Но смятам, че по-голямата част от тях ще се насочат към фондове, които финансират пряко конкретен проект при напълно приемливи равнища от 3-4-5 процента годишно.

Община Свищов е първата в България, която използва тази алтернативна възможност за финансиране - емитиране на облигации.

Крайдунавският град издаде малка емисия облигации за 372 хил. лв. през 1999 година, за да реализира проект за подобряване на водоснабдяването. „Едно такова финансиране може да се яви като по-добра възможност дори от грантовите схеми на оперативните програми на структурните фондове, защото едно е да реализираш инвестиция сега, през 2008-2009 година, друго е да чакаш.

България е на последно място по реализирани публични инвестиции в Европа. Освен това по този начин стопанските субекти на територията на общината ще бъдат мотивирани да предоставят такъв заем при по-занижени гаранции” изрази мнение пред DarikFinance.bg кметът на Свищов Станислав Благов.

DarikFinance.bg

общините финансиране алтернатива Облигациите