Нисък, но ускоряващ се икономически растеж през тази и следващите две години прогнозираха учени от Икономическия институт на БАН на пресконференция в БТА. Според икономистите е време да започне дискусия за промяна в данъчната система.
Предвижданията на института са за 1,4 процента икономически растеж през тази и съответно 2,1 процента и 2,5 процента през 2016 и 2017 г. Иглика Василева посочи, че не са се оправдали очакванията за по-сериозен растеж на глобалната икономика и търговия, които да се отразят благоприятно и на нашата страна, а мерките на ЕЦБ и ЕС за справяне с дефлационните процеси също не са постигнали успех. Очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата се заетост. На пазара на труда очакваме плавно подобрение и достигане на ниво под 10 процента през 2017 г. прогнозира Василева.
Проф. Александър Тасев отбеляза, че надеждата възстановяването на износа след кризата да възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито. Три са факторите за растежа на една икономика - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са точно на обратния полюс - ниско производство, висок внос и ниски заплати, посочи проф. Тасев. При тези условия експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2,5 процента, добави той.
Експортна структура също не е благоприятна за страната ни - около 60 процента от експорта ни са стоки с ниска добавена стойност - суровини, материали , ресурси, а високо технологичните продукти, които изнасяме, са между 4 и 6 процента. В същото време вносът ни от Русия е най-голям - 15,2 процента и напомня за голямата зависимост от руски енергоносители, коментира проф. Тасев.
Като проблем той открои и това, че конкурентното предимство на българските стоки идва от изключително ниско заплатения труд. Ако не се насочат инвестициите към производства с висока добавена стойност и в добре платени работни места, ние няма да имаме висок и устойчив растеж, прогнозира той.
Доц. Виктор Йоцов отбеляза, че е време да се отвори дискусия за вида на данъчната система в страната. Ниската степен на разпределение на БВП от правителството лишава гражданите от предоставяне на повече социални блага, а имаме и неблагоприятно разделение на преки и косвени данъци, каза Йоцов. Хвалим се, че имаме ниски данъци, но ако не можем да привлечем с тях чуждестранни инвеститори, то тогава за какво са ни, какво можем да покриваме с тях, запита Йоцов. Според него, след като сме в ЕС, където има определена данъчна унификация, предстои и у нас така или иначе данъците да се вдигат. Бюджетните трансфери към НОИ непрекъснато растат, явно се налага промяна и в осигурителните вноски, посочи икономистът.
Главен асистент Емил Калчев отбеляза, че нарастващото парично предлагане през последните години не е довело до икономически растеж и е било съпътствано дори от дефлация. Това според Калчев е причина у нас да има твърде малко добри проекти и недобре развито предприемачество, които да получат кредити.
Източник: БТА
