Евросъюзът поиска България да участва финансово в спасяването на Гърция. Така вместо само страните от еврозоната да финансират спешния заем за южната ни съседка, всички 28 държави-членки ще трябва да се включат в осигуряването на 13 милиарда евро. Заговори се и за опрощаване на част от дълга на Гърция, за да може страната да стабилизира икономиката си.
Европейската комисия ще поиска от България и останалите осем страни извън еврозоната да помогнат за спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от 13 млрд. евро. Парите са необходими на Гърция за периода на следващите три месеца, преди да започне новата й спасителна програма за 86 млрд. евро. За да може Международният валутен фонд да участва в новата спасителна програма, обаче, е необходимо да се върне просроченият заем към фонда. Именно тук идва ролята на 28-те държави-членки, които трябва да осигурят преходно финансиране за Гърция за следващите три месеца.
Върховният комисар на ЕС по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис обяви, че това може да стане чрез европейския фонд за финансова стабилност. Този фонд е създаден в началото на дълговата криза и не би трябвало вече да се използва, уточни той, но добави, че там има налични пари от европейския бюджет, като гаранция, и те могат да послужат за покриване на неотложните плащания на Гърция от общо 13 млрд. евро за юли и август.
„Не само държавите от валутния съюз на ЕС, но и тези извън еврозоната ще станат гаранти на спешен заем за Гърция. Предвид очевидната липса на друго, по-добро решение, най-добрият вариант за това остава Европейският фонд за финансова стабилност. Той е инструмент, който ще осигури финансовото участие на всички 28-държави членки. В него има финансови средства от общия европейски бюджет като гаранция, че могат да покрият неотложните плащания на Гърция", обяви Домбровскис.
Проблемът е, че се иска гласуване на ниво 28 страни, а повечето от членките, извън еврозоната, като Великобритания, заявиха, че не желаят да поемат задължения заради гърците. Затова комисията търси начин да ги обезщети и да им даде гаранции, каза Домбровскис. Това предложение ще бъде гласувано от финансовите министри.
Към момента българското правителство не е съобщило своето становище, но на 26 юни по време на Европейския съвет Бойко Борисов заяви: „Ако бяхме сега в еврозоната, ние също трябваше да дадем пари за Гърция и по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично".
Междувременно Международният валутен фонд призова част от дълговете на Гърция да бъдат опростени, защото в противен случай новите 86 млрд. евро може да не са достатъчни, за да се стабилизира икономиката на страната.
Гърция ще има и нови привилегии за парите от еврофондовете. Тя ще получи авансово плащания по все още незавършени проекти от предишни и от новия програмен период на стойност 1,5 млрд. евро. Делът съфинансиране в проектите на Гърция остава 10%, в България собствените пари са в размер 20% от стойността на проекта.
В същото време депутатите в Атина имат срок до полунощ тази вечер да променят ключови закони, за да получат парите от Европа. След като се съгласи с почти всички условия, поставени му от кредиторите, премиерът Алексис Ципрас е изправен пред бунт в собствената си партия, както и сред хората.
