"Тук, в родния град на Блажения епископ Евгени Босилков, на метри от най-страшния затвор на репресивната тоталитарна власт, този монумент ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто".
Това каза президентът на България Росен Плевнелиев при откриването на единствения в страната паметник на папа Йоан Павел II в Белене - градът с най-голямата католическа общност в Северна България.
Президентът посочи, че днес, когато светът отбелязва 25-та годишнина от падането на Берлинската стена, за пореден път трябва да си припомним изключителната роля на Светия папа Йоан Павел II в борбата на милиони източноевропейци за свобода и за достойнство.
"Тишината, която чух край този паметник беше най-оглушителният вик за свобода", припомни Плевнелиев думи на папа Йоан Павел, изречени от него при посещение на мемориала в Гданск.
Президентът припомни и думите на Блажения Евгени Босилков: "Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо, че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме".
"Вярвам, че истината за репресиите на комунистическия режим трябва да се помни - и доброто и лошото, и позитивното, но и престъпленията.
Трябва да го сложим в музея и в учебниците по един обективен начин в интерес на нашите деца. Трябва да разказваме историите на хората, които пред примирението избраха достойнството".
Росен Плевнелиев цитира думи на летописеца на живота в концлагера в Белене Стефан Бочев: "Както отделния човек, така и всеки един народ, за да поумнее трябва първо да разбере себе си, да извади поука от действията и бездействията си, от грешките и безумията на своя изминал живот. Не може човек, който лъже себе си да поумнее и не може народ, който затваря очи за собствената си история да очаква, че ще действа разумно занапред".
"България не прави изключение от политическото насилие, което буквално заля Европа през XX-ти век и много други европейски държави също страдат от тоталитарни режими. Милиони хора стават жертва на ирационални идеолотии, осмелили се да заемат мястото на Бог и да определят съдбата на своя народ. Тези режими бяха осъдени и от народите, станали техни жертви", каза Плевнелиев и отбеляза, че за съжаление България е една от малкото страни, в които паметта за жертвите продължава да разделя вместо да обединява нацията.
"Урокът от българската история е, че бивши хора няма и не може да има, защото колкото и да се опитваме да ги забравим, паметта за техните страдания винаги ще преследва обществената памет. Помирението не е възможно без паметта.
Освен това народът е творец, а не обект на историята, както мислеха комунистите. В годините на комунизма обаче народът беше превърнат в обект на социално инженерство, диктувано от комунистическата идеология и изпълняван от комунистическата партия и то по сигнал от Москва.
В тази държава всички живееха в лагер. Някои прекараха години в реални лагери, а други в по-широкия смисъл на думата - в несвободния комунистически лагер, в който вярата беше обявена за опиум на народите".
Плевнелиев подчерта и последиците от тихата репресия, на която бяха подложени в продължение на десетилетия лидерите на изповеданията, свещениците и миряните
като отбеляза, че 8000 са страниците на досиетата, свързани с лидерите на българската католическа църква.
"За мен е задача да направим така, че преходът да приключи скоро", категоричен е президентът на България, който участва в кръгла маса в района на затвора в Белене.
Откриването на паметника на папа Йоан Павел II стана в деня, когато в Белене се почита паметта на българските мъченици Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков, обявени от папа Йоан Павел II за блажени - мъченици на вярата, жертви на комунистическата власт.
Паметникът е висок над три метра като статуята е изработена от бронз в Полша, а постаментът е от червен гранит.
Специално за събитието пристигна и папският нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари, който заедно с кмета на Белене Момчил Спасов откри паметника.