Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. А езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. За това земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се слънце.
С течение на времето празникът се променял и преосмислял. В началото на нашата ера бил популярен римският празник Календе, на който римляните пренасяли жертви на боговете си, уреждали игри, разменяли си дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Новогодишен празник, подобен на римските календи, имали и славяните.
Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат магико -драматически ритуал, остатъци от който запълват днешната наша коледна и новогодишна традиция. Църквата сляла старите календи с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник християнските идеи и морал.
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.
Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.
На 24 е Малката Коледа - Бъдни вечер, първа кадена вечер. На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на на най- близките на Младенеца.
За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, kato коледарите се избрали своя водач - станеник още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер - събирач на краваите, магаре - носач на месото и сланината, както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:
Стани, Нине, господине тебе пеем, домакине! Dобри сме ти гости дошли, добри гости коледари...
Коледарските песни са богати на благопожелания:
Добро утро, болярине, добър сме ти глас донели,
овци ти се изягнили, все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили, все кончета златогриви...
След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 - дневните пости.
Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: "Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раждането пак се оказа дева"!
Именно за това събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа - хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят.
Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.
