Your browser doesn’t support HTML5 audio
На фона на днешните събития в България, Христо Ботев се извисява още повече. Макар, че неговата саможертва и саможертвата на четниците му е неразбираема за днешния човек. Мнението е на писателят и драматурга Теодора Димова. В интервю за Дарик тя посочи, че един от огромните проблеми на обществото ни днес е липсата на същински елит и разединените авторитети. „Този духовен елит би действал като имунна защита срещу пошлостта, за която говорим и безобразията, които виждаме", коментира още дъщерята на Димитър Димов.
По думите на писателката „на фона на това, което се случва в момента, Ботев се извисява още повече и става все по-голяма наша опора". „Трябва да сме безкрайно благодарни на Бог за това, че го имаме, защото от неговата висота това, което се случва в момента е нещо кошмарно. И добре, че имаме такава координатна система като него. Спрямо него трябва да се съизмерваме", каза Теодора Димова.
Според нея ценностната ни система е рухнала изцяло, а саможертвата, клетвите, добротата, добротворството са неща без каквото и да е значение. Напротив, обратните неща били от значение - ламтежът за власт, властта на всяка цена, сребролюбието, ненаказуемостта, крадливостта.
„На този фон саможертвата на Ботев е почти неразбираема за днешния човек, почти чужда. Като че ли е по-скоро литературна саможертва. защото никой не би жертвал себе си за народа и никой не го прави. Напротив - народът е жертва на амбициите на вождовете, на лидерите, на политиците", казва още Теодора Димова. И добавя, че много тежки са изводите, които си правим в тези дни.
Писателката отбеляза, че Ботев и на неговите четници са отишли на очевидно самоубийство. „Те са го предизвикали, те са предизвикали своята саможертва, те са знаели, че отиват на смърт", каза тя и попита „кой днес може да направи една хилядна от това, което те са направили?".
Теодора Димова напомни и за още нещо, че когато сирените на 2 юни засвирят има хора, които дори не спират да вървят. „Някои вървят съвсем нехайно и небрежно докато свирят сирените. Не стават дори от пейките, което е толкова страшно, толкова обидно за паметта на тези хора", коментира тя.
Все пак оптимистичното според нея е, че 2 юни го има и че повечето българи застават прави в 12 ч. на обяд. „Това са най-вълнуващите минути, когато осъзнаваме единството си като нация и народ, осъзнаваме, че имаме нещо общо като народ. Че не сме само заселници на една територия, а сме потомци на тези хора, които са имали идеали и са пожертвали живота си заради нас", смята писателят и драматург.
За Теодора Димова един от огромните проблеми на нашето общество е това, че липсва същински елит и авторитети. Не че няма авторитети според нея, но те са много разединени, защото „когато се издигне един авторитет, се намират непременно хора, които да го свалят и уязвят". Няма човек около когото да се обединим. И това е в проклетия характер на българина - това, че никога не иска да признае другия, каза още авторката.