Полският хвощ (лат. Equisetum arvense) e многогодишно тревисто растение от семейство Хвощови. Той има дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, безхлорофилно и на върха завършва със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили, по ръба на които се развиват спорангиите. След разсейване на спорите пролетното стъбло отмира и от коренището се развива лятното стъбло, което е зелено, начленено и силно разклонено, до 40—50 см високо. Разклоненията на лятното стъбло са също начленени и разположени в прешлени. Листата са силно редуцирани и сраснали по 6-12 във влагалищни тръбици, разположени във възлите. Полският хвощ расте предимно по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.
Действие и приложение. Хвощът притежава пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминерализиращо действие. Билката се използва най-често при хронични бъбречни заболявания (особено при пясък и камъни в бъбреците), при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявалия, чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции (с кървава диария), главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи и др. На билката се приписва способността да засилва защитните сили на организма. Поради местното си дразнещо действе дрогата не трябва да се прилага при бъбречни възпаления, особено в остър стадий.
Начин на употреба. Прилага се под формата на запарка от 4 чаени лъжички билка с 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива на глътки за 2 дни. Прилага се и външно за гаргара, компреси и промивки под формата на извлек от 1 супена лъжица билка, накисната за 30 мин в 250 см3 вода.
Химичен състав. Съдържа стероидния сапонин еквисетепин; флавонови и флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина и апигенина; 6 - 10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода. Установени са и алкалоиди, производни на пиридина, между които никотин и палустрин, а също и фенолни киселини.
Дрога. Използва се лятното зелено стъбло (Herba Equiseti), отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни! Смесва се най-често с блатния хвощ — Equisetum palustre L. който не образува два вида стъбла, а спороносните класчета се развиват на върха на зелени разклонени стъбла.
Действие и приложение. Хвощът притежава пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминерализиращо действие. Билката се използва най-често при хронични бъбречни заболявания (особено при пясък и камъни в бъбреците), при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявалия, чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции (с кървава диария), главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи и др. На билката се приписва способността да засилва защитните сили на организма. Поради местното си дразнещо действе дрогата не трябва да се прилага при бъбречни възпаления, особено в остър стадий.
Начин на употреба. Прилага се под формата на запарка от 4 чаени лъжички билка с 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива на глътки за 2 дни. Прилага се и външно за гаргара, компреси и промивки под формата на извлек от 1 супена лъжица билка, накисната за 30 мин в 250 см3 вода.
Химичен състав. Съдържа стероидния сапонин еквисетепин; флавонови и флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина и апигенина; 6 - 10% силикати, по-голямата част от които са разтворими във вода. Установени са и алкалоиди, производни на пиридина, между които никотин и палустрин, а също и фенолни киселини.
Дрога. Използва се лятното зелено стъбло (Herba Equiseti), отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни! Смесва се най-често с блатния хвощ — Equisetum palustre L. който не образува два вида стъбла, а спороносните класчета се развиват на върха на зелени разклонени стъбла.