Трудовото законодателство допуска два варианта за компенсиране на трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не е полагал труд вследствие на настъпило бедствие. Това се посочва в информация, изготвена от юристите на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), публикувана на сайта на синдикалната организация.
При първия вариант е необходимо работещият да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило бедствие. Тогава работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата, установена за страната. С колективен или индивидуален трудов договор може да се договори и по-голям размер, уточняват от КНСБ. В случаите, когато работникът/служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, той има право на обезщетение в пълния размер на брутното му трудово възнаграждение. Обезщетението подлежи на данъчно облагане. Причините за неявяването на работа, както и участието в спасителните работи се установяват от кметството, общинския съвет или друг държавен орган.
Във втория случай, по силата на Закона за защита при бедствие и сключен договор за участие в доброволно формирование, работникът/служителят временно преустановя работата си по трудовото правоотношение, за да изпълни гражданското си задължение, казват също от КНСБ. Тогава отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на отсъствие получава възнаграждение от държавния бюджет.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които Кодексът на труда допуска полагане на извънреден труд. Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за изпълнение на обществени задължения: за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита и бедствия. Работодателят е длъжен да разрешава такъв отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет, напомнят още от синдиката. За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и отстраняване на последиците от тях, доброволецът се смята в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участие в тези мероприятия, работникът/служителят получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет. За да бъде разрешен отпускът, е необходимо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за участие в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието, добавят от КНСБ.
Лошо време обхвана части от страната през последните часове. Пороен дъжд и градушка имаше в някои населени места. Частично бедствено положение бе обявено в Казанлък, Шипка и в селата Хаджидимитрово и Шейново.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
При първия вариант е необходимо работещият да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило бедствие. Тогава работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата, установена за страната. С колективен или индивидуален трудов договор може да се договори и по-голям размер, уточняват от КНСБ. В случаите, когато работникът/служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, той има право на обезщетение в пълния размер на брутното му трудово възнаграждение. Обезщетението подлежи на данъчно облагане. Причините за неявяването на работа, както и участието в спасителните работи се установяват от кметството, общинския съвет или друг държавен орган.
Във втория случай, по силата на Закона за защита при бедствие и сключен договор за участие в доброволно формирование, работникът/служителят временно преустановя работата си по трудовото правоотношение, за да изпълни гражданското си задължение, казват също от КНСБ. Тогава отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на отсъствие получава възнаграждение от държавния бюджет.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които Кодексът на труда допуска полагане на извънреден труд. Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за изпълнение на обществени задължения: за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита и бедствия. Работодателят е длъжен да разрешава такъв отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет, напомнят още от синдиката. За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и отстраняване на последиците от тях, доброволецът се смята в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участие в тези мероприятия, работникът/служителят получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет. За да бъде разрешен отпускът, е необходимо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за участие в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието, добавят от КНСБ.
Лошо време обхвана части от страната през последните часове. Пороен дъжд и градушка имаше в някои населени места. Частично бедствено положение бе обявено в Казанлък, Шипка и в селата Хаджидимитрово и Шейново.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
