Тайната на вкусния курбан е в месото и подправките, твърдят двама майстори с 20-годишен опит, предаде кореспондентът на БГНЕС в Благоевград.
Приготвянето на традиционния курбан за празника на село Бело поле край Благоевград е поверено за поредна година в сръчните ръце на тандема майстори Паисий Хвърколачки и Благой Фукарски.
Над 1 000 души ще се съберат довечера на масите пред закритото училище за събора на селото на Голяма Богородица. От три години белополчани си имат и черква, проектирана от архитект Агура. Тя носи името Успение на Пресвета Богородица. 11 коча са заклани за празника, в 11 часа бе стъкмен огънят под 12-те казана. След 4-5 часа курбанът ще стане от вкусен по-вкусен, обясняват майсторите Фукарски и Хвърколачки.
Първият не е многословен, въпреки фамилията си, лично реже с ножа и кълца с брадвичката мръвките за курбана. Вторият майстор - Паис, както го наричат, и с когото с Благой са неразделни от 20 години и са приготвили стотици курбани в почти всички села край Благоевград, предпочита повече да се навърта край огъня с казаните. Майсторлъкът е месото да не е тлъсто, подборът на подправките и запръжката, обясняват майсторите.
Днешният курбан ще е гювеч, ще има и няколко казана с ориз. А без ракийка или бира за майсторите - никакъв курбан не може стана, затова майстори и калфи, често-често вдигат тост след тост за врящите в казана вкусни мръвки да станат, чукайки се с пластмасовите чаши - за да не чуе никой.
За късмет на миряните, Голяма Богородица тази година се падна в месен ден, така довечера ще се хапне мръвка след Богородичните пости. Приготвянето на салатите и застройката си е женска работа. Десетина жени кълцаха кромид и плачейки от лютината му, режеха зеле и мелеха моркови.
"Макар и приеман нееднозначно, целта на празничното ястие е миряните, след като се помолят в черквата, да споделят общата трапеза", обясни символиката на водещия началото си от езическите времена курбан отец Андон Шавулев. /БГНЕС
