1824 г. в Делауер са публикувани резултатите от първото в света социологическо допитване. Данните били свързани с предстоящите тогава президентски избори в САЩ.
1911 г. американският изследовател Хирам Бингъм открива в Андите считания дотогава само за легенда град на инките Мачу Пикчу. Така той доказва, че разрушената от испанците в началото на 16 в. империя е била огромна като площ и възможности.
Роден през 1875 г. в Хонолулу, Хавай, от началото на 20 в. той преподава история и политически науки в Харвард и Принстън, а от 1907 г. - южноамериканска история в Йейл. Амбицията му е да разкрие тайните на изчезналата цивилизация на инките.
През 1911 г. оглавява организирана от Йейл експедиция и воден от местни жители, достига до останките на Мачу Пикчу, разположени на височина 3000 м дълбоко в Перуанските Анди. Бингъм се връща в Перу още два пъти - през 1912 г. и през 1915 г., с подкрепата на Йейл и Националното географско общество. Любопитен факт е, че археологическата и научна кариера на Хирам Бингъм е послужила като вдъхновение за създаването на Индиана Джоунс.
1923 г. в Швейцария е подписан Лозанския договор. Документът урежда териториалните въпроси в Мала Азия, свързани с делението на Османската империя, и определя границите на съвременна Турция.
Мирният договор е подписан по време на Лозанската конференция и практически анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.
До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция.
По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и град Смирна (дн. Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.
Договорът от Лозана определя и режима на Проливите. Приема се свободното преминаване на кораби в мирно и военно време. За контролиране на споразумението за Проливите се създава специална международна комисия под председателството на турски представител и с участието на английски, френски, италиански, японски, български, гръцки, румънски, руски и сръбски представители. Проливите се демилитаризират, като Турция запазва правото да поддържа в региона 12-хиляден военен контингент за защита на Истанбул.
1969 г. на Земята успешно се завръща американският пилотиран космически апарат „Аполо 11”, извършил полет до Луната. Едуин Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Нийл Армстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на „Ийгъл” а Армстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от „Ийгъл” и след престой от 21.36:20 часа първата експедиция, посетила Луната, я напуска. Скачването с „Колумбия” на окололунна орбита става три часа и половина по-късно. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали взети и заснети от Луната, след което Лунният модул е разкачен.
„Колумбия” потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени около Луната. По време на обратния път са осъществени две телевизионни предавания и веднъж е включен двигателят за корекции на траекторията на полета. Това се налага поради преместване на точката за кацане, заради лошото време в района на приводняване. „Колумбия” достига Земята на 24 юли 1969 г. след около 195 часа полет след старта.
Екипажът заема места в спускаемия апарат, който преминава в земната атмосфера на автоматичен режим на спускане. Парашутната система е задействана и в 16.53:35 ч. (по Гринуич) „Аполо 11” успешно се приводнява в Тихия океан. Точката на кацане е на около 20 км от очакващия ги самолетоносач USS Hornet. След откачането на парашутната система приводнилият се апарат заема позиция във водата с върха надолу.
Надувайки спомагателните системи за поддръжка над водата, той се изправя в нормално положение. Астронавтите обличат специални гумени противобиологични костюми донесени им от посрещналите ги водолази, облечени също в такива. Прехвърлят се в гумена лодка, след което костюмите и външната повърхност на капсулата са обработени с химикали. След процедурата по дезинфекция се качват на хеликоптер, който ги превозва до посрещащия ги кораб. На борда му те са настанени в специална карантинна биокамера.
Посрещнати са от президента на САЩ Ричард Никсън и директора на НАСА Томас Пейн. Астронавтите остават под карантина 21 дни. През това време са направени медицински изследвания и анализ на донесените от Луната материали. След карантинния период се срещат с близките си. На 13 август е устроено специално тържествено посрещане в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис. На 16 септември са приети в Американския Конгрес и наградени с новата държавна награда на САЩ - „Почетен медал за овладяване на Космоса”.
2005 г. Ланс Армстронг побеждава за седми пореден път на Тур дьо Франс. Тексасецът на практика си осигури успеха 30 км преди финала на прочутия парижки булевард „Шан-з-Елизе”, когато поради обилния дъжд времеизмерването бе спряно. На финала 34-годишният Ланс призна, че това е последното му участие в Обиколката.
Седемте победи на Ланс и трите на сънародника му Грег Лемънд, постигнати в периода между 1986 и 1990 г., позволиха на САЩ да изпревари Италия в своебразното класиране по нации след 92 издания на Тур дьо Франс. На върха още дълго време ще остане Франция, чиито представители са печелили 36 пъти прочутата обиколка. Наполовина победи имат белгийците. Следват САЩ с 10, Италия - 9, Испания - 8, Люксембург - 4.
Всички титли от обиколката на Франция обаче му бяха отнети, след като бяха събрани множество косвени доказателства и свидетелски показания, които го уличават в употребата на допинг.
В началото на 2013 г. Ланс Армстронг официално призна, че е спечелил и седемте си победи в Тур дьо Франс между 1999 и 2005 г. с помощта на допинг. Той заяви пред Опра Уинфри, че без стимулиращите вещества победата е щяла да бъде невъзможна. Тексасецът обаче е категоричен, че не е приемал допинг при повторното си завръщане в колоезденето в периода между 2009 и 2012 г.
В България:
1974 г. в енергийната мрежа на Народна република България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ „Козлодуй”. Строежът на единствената ни атомна централа започва на 6 април 1970 г., а официалното й откриване е на 4 септември 1974 г.
2001 г. Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.
Симеон се връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).
През 2005 г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.
2007 г. Либия екстрадира всичките шест българи, задържани по ХИВ делото в Либия.
Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г. и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха обвинени през 2000 г. в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.
Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.
На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса. През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно потвърдени от Върховния съд.
На 17 юли 2007 г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. На 24 юли с.г. Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над осем години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция.
