Футболът е с неограничени възможности. Най-популярната игра често си играе със съдбите на тези, които имат привилегията да бъдат част от нея. Още по-силно това важи за отборите, които печелят етикета – гранд.
За седем дни около Левски се случиха интересни и различни неща. След загубата и безобразната игра срещу ЦСКА, „сините” отнесоха критики на килограм. Част от тях напълно заслужени, а други по-груби от необходимото. Една седмица след поражението, Левски стопи разликата от шампиона Лудоголец и води с прекрасна преднина от 7 точки спрямо ЦСКА. Всичко това стана без отборът на Илиан Илиев да е сторил нещо впечатляващо на терена.
Левски се представи на ниво извън него в часовете след загубата в големия мач. Илиев и Иво Тонев се държаха правилно и не изпаднаха в ненужна истерия. Това сякаш им се върна в съботната вечер, когато всичко се нареди според плана на „сините”. „Червените” и Ботев Пловдив си разделиха само по-точка, а Лудогорец отново доказа, че не е Барселона в зелени екипи.
Интересно е да си представим, ако Левски бе на мястото на шампионите, ако Илиан Илиев бе загубил пет точки за два кръга... Това е разликата, разлика между големия клуб и по-малкия такъв. Левски и ЦСКА са свикнали и си носят кръста.
Седмица по-късно Левски не промени коренно играта си. Шокът от загубата се отрази върху представянето срещу Локомотив Пловдив. Илиан Илиев взе умното решение да направи доста промени. Те бяха задължителни и от психологическа гледна точка. Треньорът на „сините” дори смени системата на игра. За първи път от много време, Левски излезе в 4-4-2. Това беше жив експеримент, който поне според мен, скоро няма да бъде повторен, защото на „Герена” отборът е моделиран да играе по друг начин. Това пролича най-явно след смяната на Силва с Марсиньо. Рокада, която даде резултат, въпреки негативната реакция от трибуните. Левски създаде най-добрите си положения именно след този епизод от мача, но ги пропусна. Илиев можеше да рискува и да извади Де Карвальо, а не Жоао, който сътвори добър мач, но кой би махнал основния си голмайстор през сезона...
Сега пред Левски изниква истинско предизвикателство, за да не се промени „музиката” след няколко дни. Гостуването на Миньор е стратегическо. Иво Тонев каза нещо след мача, което ни навежда на мисълта, че „чуковете” ще се опитат да чукат в полза на Лудогорец. Това е стар номер, който ЦСКА познава добре от миналата година. Левски също е запознат с него, „сините” си съсипаха сезона именно срещу Миньор, при това на „Георги Аспарухов”.
За Илиев и отборът му е от изключително значение да не изостава преди мача в Разград, това ще постави Левски в удачна позиция.
Преди мача в Перник Миньор е последен, а активът му е повече от жалък, но това не бива да успокоява никой. В този град, тимът от „Герена” е на особена „почит”. Треньорът на „сините” би трябвало да е запознат с тази специфична ситуация.
Дебютните голове на Ромейн Ели и Жоао Силва могат да се превърнат в чудесна инвестиция за Левски. Двамата бяха размазани след двубоя с ЦСКА. Отлична новина е, че не знаят български и вероятно са пропуснали да се запознаят с острите изказвания. Португалецът някак си печели публиката, което сигурно много му помага в деликатната ситуация да бъде резерва, която трябва да твори чудеса.
Преди мача с Локо Пловдив, треньорът си пожела, публиката отново да бъде спечелена. Този път процесът ще е дълъг. Загуба от „червените” боли различно, но Левски има цел и очевидно я гони доста стръвно. „Сините” трупат точки, а точно те определят крайното класиране. На „Герена” продължават да имат много трески за дялане, но поне си го знаят, за разлика от други...
