Аперитивът е най-лошата традиция
Аперитивът е най-лошата традиция / netinfo
Аперитивът е най-лошата традиция
56499
Аперитивът е най-лошата традиция
Аперитивът е най-лошата традиция
  • Аперитивът е най-лошата традиция
  • Аперитивът е най-лошата традиция

Само в България и в Сърбия има практика да се пият аперитиви, навсякъде в цивилизованите държави концентрираният алкохол е след основното хранене. Това каза пред Дарик гастроентерологът доц. Йордан Генов от ИСУЛ, който е в класацията “Най-добрите лекари”. Той обясни, че е важно концентратът да се приема по време на хранене и храната да съдържа животински белтъци. Ето какво още каза доц. Генов пред водещата Пролет Велкова:

Водещ: Изненадахте ли се, когато разбрахте, че сте един от избраните за най-добри лекари в София?

Доц. Генов: Да, много се изненадах, защото не очаквах, че ще науча резултатите от класацията на Дарик радио. Не знам дали това трябва да е цел на някого да следи какво се случва с класацията, защото това означава, че си прекарва времето не само в работа, ами и в още нещо. Ако някой иска да си върши добре работата, трябва да се съсредоточава предимно върху нея. И съвсем случайно разбрах, дойдоха едни мои приятели и ми казаха: “Ти знаеш ли, че еди-какво си..”. Аз казах: “Не може да бъде”.

Водещ: Къде се намира българската гастроентерология, сравнена с най-доброто, което се прави в света?

Доц. Генов: Това беше може би основната причина да стана гастроентеролог, защото гастроентерологията е една от най-добре развитите медицински специалности в България. И тя е една от най-старите специалности в България във вътрешната медицина. Още през 50-те години на миналия век се основава първата клиника по гастроентерология в ИСУЛ от акад. Ташо Ташев. Традицията е много силна и всички съвременни направления в гастроентерологията, които се работят в света, в България са представени. Представени са на малко места, но по-добре е да имате най-добрите неща в гастроентерологията на малко места, отколкото изобщо да ги нямате, както е в доста държави от Източна Европа. По отношение на гастроентерологията ние сме на едно от добрите места в Източна Европа.

Водещ: Какво липсва на другите държави?

Доц. Генов: Има няколко области в чернодобните заболявания, които се лекуват по специфичен начин.

Водещ: Тук да вметна, че специалитетът на доц. Генов са чернодробните заболявания, нали така?

Доц. Генов: Да, така е. Някои от чернодробните заболявания, които са чести, се лекуват по специфичен начин и той може да бъде много успешен. В България има чудесна школа, създадена от проф. Никола Григоров, която даде възможност на неговите последователи да продължат много хубавата традиция на инвазивно лечение на болестите на черния дроб. Това представляват методи, чрез които се лекуват тумори на черния дроб, кисти на черния дроб, различни други възпалителни усложнения, които настъпват в черния дроб. След това проф. Григоров разшири този начин на лечение и ние имаме възможност благодарение на неговата школа да го прилагаме и за други органи пак в корема - при заболявания на панкреаса, в цялата коремна кухина.

Водещ: Да влизате с апарат вътре, така ли?

Доц. Генов: Влизаме със специални инструменти под контрола на ехографския апарат и това ни дава възможност да лекуваме заболявания, които преди това биха се лекували чрез операция.

Водещ: Какво например?

Доц. Генов: Различни тумори на черния дроб, които вместо да бъдат оперирани, могат да бъдат излекувани по един много елегантен…

Водещ: Нещо като сонда с око, така си го представям…

Доц. Генов: Да го наречем антена, чрез която се прилага специфичен ток и той повишава температурата в туморните тъкани и я унищожава за минути. Това е една много авангардно направление в Западна Европа и в САЩ и тенденцията е повечето случаи да се третират по този начин. Много по-евтино и щадящо за пациента и, разбира се, свързано с много по-малко разходи за здравноосигурителната система.

Водещ: Това го има в ИСУЛ, другаде къде?

Доц. Генов: При проф. Григоров го има във Втора градска болница. Освен това колегите във ВМА също имат опит с подобни елегантни, бих казал, процедури за лечение на болестите в корема. Извън София, за съжаление тези места са много малко. Мисля, че би трябвало да се вложат много повече усилия да се популяризират тези методи на лечение. Те ще дадат възможност и да се избегнат някои по-късни прояви на хроничните болести на черния дроб, ще може да се намалят нуждите от трансплантации например, защото в момента ние имаме много голям проблем с чернодробните трансплантации. Има много хора, които се нуждаят от трансплантация на черен дроб, но няма как да го решим лесно този проблем, тъй като знаете, че е много скъпа дейност, макар и много ефективна. Свързана е и с намирането на донори. Може би ни липсва този житейски прагматизъм на по-развитите общества. Не знам точно къде се крият причините за този проблем, но има и нещо много хубаво, което се случи в хепатологията през последните години. И това е, че се откриха причините за повечето сериозни болести на черния дроб и в последните няколко години ние разполагаме с медикаменти, насочени срещу вирусите на хепатит В и хепатит С, които са много ефективни. Това дава възможност рано…

Водещ: Язвата, също там революция направи гастроентерологията по отношение на язвите и гастритите…

Доц. Генов: И те не представляват вече такъв сериозен проблем, както в миналото. И ако ние бъдем настойчиви в лечението на хроничните вирусни хепатити, ще може след 30 години в България да няма тежки чернодробни болести. Ние няма да дадем възможност на болестта да става по-тежка, да се получават цирози, тумори.

Водещ: Какво имате предвид, за какво да се настоява?

Доц. Генов: Знаете ли, в България има много пациенти с хепатит В и С, между 2 и 3% имат единия вирус и около 3% другия. Ако ние съумеем да издирим рано тези заразени хора и решим с какво е най-добре да ги лекуваме, преди те да направят сериозна болест. В дружеството по гастроентерология започна една кампания, която се надявам да стане още по-широка. Тя е скринингова кампания за издирване на пациенти с хепатит С, върви такава от години и за хепатит В и не е скъпо изследването.

Водещ: Как да се усъмниш, че носиш такъв вирус?

Доц. Генов: Всеки може да отиде при районния гастроентеролог. Всеки колега разполага с експресни тестове за диагностика на единия или другия вирус.

Водещ: Разкажете ни подробно за тази кампания?

Доц. Генов: Бих посъветвал всички лични лекари да се активизират, защото те най- добре познават семействата, на които са лични лекари. Има т.нар. рискови групи, всички хора които преди 1991г. са получили някакви кръвни продукти, имало е кръвопреливане. След тази година се появиха тестовете за хепатит С и това даде възможност да се изследват кръвните продукти и да не се получава заразяване. Всички, които са се докоснали до венозни наркотици, също са в т.нар. рискови групи.Младите хора трябва да знаят, че правенето на татуировките и пиърсингите също са рисков фактор. Между 1 и 3% от хората, които са носители на хепатит С, са го получили в резултат на подобни в кавички козметични процедури. Аз не знам дали са стандартизирани тези процедури в нашата страна, както в някои други държави, но не бих посъветвал никого да си прави татуировка или пиърсинг, независимо дали го убеждават, че се прави със стерилни инструменти за еднократна употреба, в чудесни условия. Защото като цяло кожата не е материал за бродиране и не е платно за рисуване. Освен това всички пациенти, които са с онкологични заболявания, преди започване на своето специфично лечение трябва да имат резултати от изследване за тези вируси. Защото когато започнат лечението на своята онкологична болест, тогава спящият вирус се събужда, имунната система спира да действа и заболяването на черния дроб започва да се развива много бързо. Това колегите онколози го знаят, но не всички. Затова апелираме да изследват своите пациенти.

Водещ: Не може да не поговорим с вас и за пиенето, което е от любимите занимания на българина. За мярката е въпросът и винаги отговорите са различни. Вашият какъв е?

Доц. Генов: Алкохолът е едно повсеместно явление, целият свят употребява много алкохол. Консумацията на вино в последните години се повишава не с проценти, а в пъти. За бирата знаем, че е най-популярният алкохол. Опасен е концентратът, особено на гладно.

Водещ: А традицията - ракийка, салатка на гладно?

Доц. Генов: Това е най-лошата традиция, само в България и в Сърбия има подобна практика да се пият аперитиви, навсякъде в цивилизованите държави концентрираният алкохол, ако изобщи стои на масата, е след основното хранене. Много е важно човек ако приема алкохол, той да се приема по време на хранене и храната да съдържа животински белтъци.

Интервюто с доц. Генов може да чуете в прикачения звуков файл.