България влиза все повече в ситуация, в която всеки ход във връзка с проекта „Белене" е губещ - вече можем да говорим само за минимизиране на загубите. Това коментира в интервю за „Денят" на Дарик евродепутатът Ивайло Калфин по повод финансовите претенции на руската страна заради спирането на строежа на централата. По думите на Калфин едно подобно дело ще продължи с години и това правителство няма да бъде на власт, за да си понесе последствията.
Очевидно е по това, което се случва от вчера насам във връзка с "Белене", че не се разделяме приятелски с Русия по тази тема. Един милиард евро е сериозен иск, но пък нашето правителство е убедено, че "Атомстройекспорт" нямат шанс и ние ще ги разбием по това дело.
Е, нашето правителство това ще говори, само че едно таковадело, ако бъде заведено, ще продължи доста години и за съжалениетова правителство няма да бъде на власт, за да може да си понесе последствията, ако го загубим. Безспорно е, че след катосе изработва оборудването, то е поръчано... Въобще има многопротиворечия в това, което досега говори правителството, че нямало договор, че нямало ангажимент, от една страна, сега пък изведнъж парламентът трябвало да разгледа договорите. Очевидно, че е поръчано оборудване, очевидно, че процесът е стартирал, че той е стигнал до една фаза, в която прекратяването му би било много скъпо, и сега няма защо да се учудваме, че ще трябва да си понесем последствията от това нещо.
Не е ли обаче това искане от страна на Русия за тази доста сериозна сума опит наистина пък, първо, да се изтъргува по-висока неустойка, и, второ, да се осъществи все пак някакъв натиск върху държавата ни? Това видяха и някои политици в действията на Русия.
Това е доста, така, пропагандно мислене. Очевидно, че на ГЕРБ му е неприятно да види това число. Ако сметнем, че за толкова действително България ще се наложи да плаща, това означава по 270 лева всеки един български гражданин ще трябва да плати за този иск, и то не за да имаме, а за да нямаме атомна електроцентрала. Очевидно е, че трябва нещо да... правителството трябва нещо да реагира и затова излиза с такива, така, несериозни тези. Не може да оказва никой натиск върху България, ако не е аргументирал искането си. Ако руската страна е представила едно искане абсолютно необосновано, ей така, във въздуха, то тогава това по-скоро дава иструменти в българската страна, отколкото да оказва натиск. Аз лично се съмнявам, че по подобен начин несериозно би подходила която и да било страна, включително Русия.
Нужна ли е в случая парламентарна комисия, защото въпросът отново се превърна в чисто политически? И макар да имаше вече даже внесени документи в прокуратурата по тази тема, комисия отделно пък да се занимава с работата на правителството на тройната коалиция, въпросът отново се поставя на дневен ред.
Искането за парламентарна комисия е единствено, за да се отклони вниманието. И това е вече една сценка, която ГЕРБ я играе много пъти в продължение на три години - или дава нещо на прокуратурата, или създава парламентарна комисия. И в единия, и в другия случай се оказва, че не е имало никакъв смисъл и доста такива примери имаме досега. Какви ли не комисии в парламента бяха създавани и нещо да е излязло от тях? Нищо. Какви ли не големи приказки бяха говорени за едни големи проблеми тук, които ей сега прокуратурата ще си намери и ще ги накаже, оказа се, че и такива неща няма. Това е просто начин да се отклони вниманието. Сериозната тема е такава - България колко ще трябва да плати заради прекратяването на този договор и кой ще понесе отговорност за това нещо.
Като говорим за отговорност и тъкмо в призмата на отново разгорелите се стари политически дискусии отново се върнахме май на изходния въпрос - кой е виновен - БСП, миналото правителство или ГЕРБ? Тоест този, който е подписал договорите или този, който ги е развалил?
Вижте, има един голям проект в държавата. Предишното правителство е решило, че този голям проект има бъдеще. То е сключило договор и е поръчало оборудване и цената на оборудването е много ясно записана. Оттук нататък и срещу тази цена е щяло да има, ако беше продължило всичко, атомна електроцентрала и ядрени мощности на България. В един момент се появява новото правителство, разваля договора, държавата понася огромни неустойки по това нещо. Очевидно е, че това действие е осъдимото, не това, че е сключен договор преди това.
Допускате ли и от опита си в изпълнителната власт, и от контактите си тогава, когато сте ги имали с руската страна, че властта наистина има резервни планове, заговори се за план "Б", за план "В", такива, които не включват нито плащане на неустойки, нито строителство на централата, полезните ни ходове.
Това също е абсолютно несериозно. Значи, това, което се опита министърът на икономиката преди време да... така, да размаха в общественото внимание, че ние ще заведем контраиск срещу "Атомстройекспорт". Ами, да го заведе. В смисъл... даже мисля, че започнаха някакви такива действия. Между другото, не трябва да забравяме, че ще трябва да платим и ако го загубим, след това също ще трябва да платим най-малко разходите по този иск, но това не е никакъв план, че ние ще заведем контраиск. Очевидно, че нямаме достатъчно аргументи. А другите планове, "В", "Г" или не знам кои още, ако си спомняте, министър Дянков каза - няма никакъв проблем, че разваляме договора с "Атомстройекспорт". Ще си вземем този реактор и ще го сложим в "Козлодуй" или пък ще го продадем на някой друг. Още тогава много хора казаха, че това е супер несериозно. Сега да видя как министър Дянков ще извади този реактор и ще го продаде на някого.
В позиция на сайта си бившият премиер Симеон Сакскобургготски коментира, че. . . нещо, което си знаем, че темата "Белене" прекалено много се политизира и от ляво, и от дясно, а не се гледа на въпроса като на един стратегически проект. Не е ли и темата за референдума част от това политизиране? В този смисъл левицата би могла да бъде упрекната също, че заиграва с темата.
Очевидно, че е политизиране. Аз, лично имам... аз се подписах под искането за този референдум, но целта е да се види действително цялата информация и някак си да не се замита под килима този път вината за това България за пореден път да направи най-глупавото действие, което може да направи - да плати много пари, за да няма нищо срещу тях. Не за пръв път го правим, просто няма логика, аз такава държава не съм виждал като това, което се случва в България. Но поне нека това да излезе наяве и да се види как заради капризите, заради неуверената политика или заради слабостите на едно управление всички данъкоплатци плащат огромни средства след това. Така че в този смисъл има смисъл референдум. А иначе, ако говорим за ядрената енергетика, разбира се, че това не би трябвало да е политизиран въпрос. Просто за мен приказките за реактор, нов, в "Козлодуй" са несериозни. Той ще бъде много по-далеко във времето и доста по-скъп от това, което се говореше за "Белене", ако въобще има такъв. Така че начинът ние да запазим ядрена енергетика беше да продължим със започнатия проект. След няколко години, като изтече и ресурсът на АЕЦ "Козлодуй", България от износител ще стане вносител и най-странното е, че ще внасяме пак ток от ядрена енергия, но без да имаме този капацитет.
Чисто технически най-рано след Нова година би могъл да стане един такъв... да бъде насрочен и проведен такъв референдум. Всъщност, очаквате ли да се стигне реално до подобно допитване?
Според мен би трябвало да се стигне. Броят на подписите е достатъчно голям, въпреки че за пореден път ще кажа, че законът така е направен, че да няма референдуми или поне да не са сериозни. Предстои парламентът да избере какъв въпрос точно ще зададе. Изискването на референдума е в него да участват поне толкова хора, колкото са участвали на последните избори, което е над 60 процента от българските избиратели, и т.н. Въобще в закона има толкова много клопки, които на практика забраняват референдумите в България, че няма накъде. Този закон отдавна трябва да се изхвърли и да се приеме един истински закон за референдумите.
За да затворим темата "Белене", на финала имаме ли полезен ход като държава в тази една ситуация?
Страх ме е, че ние влизаме все повече в ситуация, в която всеки ход е губещ. Не знам вече къде биха могли... тук вече можем да говорим за минимизиране на загубите по-скоро, отколкото за печалби, защото влязохме в една фаза, в която вече позицията ни е много слаба. Ако утре кажем, дори искаме да възстановим договора, нямаме гаранциите, че Русия няма да каже, че пък заради това време, което сме изгубили... Сетете се, от началото на правителството на ГЕРБ, те още като дойдоха на власт, казаха - ще си кажем мнението по "Белене", ама трябва да видим документите, които са тайно подписани. Оказа се, че няма тайни документи. Три години се забави становището на ГЕРБ. През цялото това време руската страна може да го приема за период, в който трябва да се плащат неустойки. Така че даже не ми е ясно как бихме могли да намалим разходите, но това по-скоро би трябвало да го кажат експерти.
Иска ми се, тъй като така или иначе водим този разговор с вас, днес от Страсбург имаше, така, интересни новини, свързани с годишната реч на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който призова Евросъюза да се придвижва към формата на федерация. Лично вас изненадва ли ви тази начертана от него посока? Как се приема тя в средите на Европарламента?
Речта на Барозу беше много добра реч с много правилни постановки, но според мен насочена не на правилното място. Няма смисъл да се убеждава Европейският парламент в необходимостта от солидарност и от повече политики на общността, а не повече национални политики. Адресатът на тази реч трябва да бъдат страните членки и техните правителства, защото там се блокират основните проекти, от които има нужда Европа. Иначе това, което казва за федерация, това, което каза Жозе Барозу, беше Европа да се превърне във федерация от национални държави. Тя и в момента е такава. Ние на практика в момента имаме една форма на федерализъм между отделни национални държави. Изобщо от поддръжниците на идеята за федерация, има такива сред колегите ми в парламента, му казаха, че това не е федерацията, която трябва да се случи. Тя трябва да бъде федерация, която да замества националните държави, а не да създава между тях нови институции. Така че с думите си той не направи някаква особена революция. Но иначе самата му реч беше много смислена, правилна и съдържателна. Тя показа посоката, в която трябва да се търси решението на проблема. Въпросът е, че това решение трябва да дойде от страните членки.
