Мнозинството от българските граждани или са неинформирани, или са недоволни от информацията, която имат за работата (процедури, структура, бюджет, ефективност) на централната и местната администрация.
Това е един от главните изводи от представително за градското население на страната на възраст 18 - 65 г. проучване, представено от социолога Живко Георгиев от агенция G Consulting.
Изследването е поръчано от Ивайло Калфин, основен докладчик на Европейския парламент по изготвената от Европейската комисия проектодиректива за повторно използване на информацията от обществения сектор. Тя е известна и като директива за т.нар. отворени данни. Калфин започна кампания за популяризиране на директивата и бързото й приемане и прилагане в България след приключване на процедурите в органите на ЕС.
Цялата публична информация, която държавната администрация събира, да се качва свободно в интернет, е основната идея на директивата.
Удовлетворени от информацията за централната администрация са само 7%, а за местната - 14%, сочат данните от социологическото проучване. Фактическата неинформираност не само не пречи, но до голяма степен и поддържа високи равнища на неудовлетвореност от работата на публичната администрация, коментира Живко Георгиев. В оценъчна скала, варираща от "Напълно съм удовлетворен (5)" до "Изобщо не съм удовлетворен (1)" средната оценка за работата на централната администрация е (2.4), а за тази на местната администрация - (2.6).
От всички възможни начини за общуване на гражданите с администрацията все още лидер в предпочитанията е общуването на място, лице в лице. То е № 1 за 71% от интервюираните. Интернет е предпочитана или равностойна алтернатива за 33%.
11% държат на телефона, а 6% вярват, че общуването чрез класическо писмо (все пак е документ) е най-доброто решение. Когато обаче единственото, което търсят от администрацията е информация, 42% предпочитат тя да е предоставена в Интернет и не някой да им я даде, а те сами да си я вземат. Други 53% залага на класиката - да поискат и очакват отговор на конкретното си запитване, допълва БГНЕС.
Обществеността не е на едно мнение във връзка с това до каква степен трябва да бъде публична информацията, набирана от администрацията и как да бъде регулиран достъпът до нея. 50% от интервюираните смятат, че цялата информация (без лични данни и класифицирана такава) трябва да бъде публична, и то в Интернет. 35% също са за публичност на тази информация, но достъпът да е по специална процедура при поискване. 8% смятат, че тази информация е нужна само за работата на администрацията и не е необходимо гражданите и фирмите да я знаят.
Във връзка с идеята за "отворени данни" от публичните институции, която евродепутатът Ивайло Калфин популяризира в България, 73% от интервюираните смятат, че тази информация трябва да е безплатна, защото е набирана и съхранявана с пари на данъкоплатците. 11% са съгласни, че като цяло трябва да е безплатна, но в някои области (напр. кадастър) трябва да остане платена, стига приходите да гарантират качество. 10% смятат, че трябва да се запази поне някакво минимално заплащане, което да покрива разходите. 2% пък подкрепят идеята, че е по-добре минимално да се увеличат данъците, но администрацията да престане да събира такси.
Изследването показва, че още отсега е ясно, че ако идеята "отворени данни" стане реалност, ще има висок интерес към няколко основни области. Това са: данни за трудови договори и осигуровки, които ни плаща работодателят; сравняване на цени и качество на различни стоки; данни за замърсяването на въздуха в даден район; заплати, бонуси, представителни и командировъчни на държавните и общински чиновници; данни от Имотния регистър и Кадастъра; структурата и изразходването по министерства/ агенции и пера на държавния бюджет; нивата на престъпност/ сигурност в даден квартал и др., сочи още проучването.
