Първата по рода си книга, която описва удоволствието от живота на древните гърци, представи в Регионалния исторически музей доц. Иванка Дончева. Тя е археолог и преподавател във ВТУ и от няколко години проучва Никополис ад Иструм заедно с Павлина Владкова.
До момента в България има само преводни текстове за древна Гърция. За да напише своето изследване, доц. Дончева е правила проучвания на терен, работила е и в библиотеките в САЩ, Англия, Франция и Гърция. Нейната книга се базира на картините върху глинените вази, които археолозите са разкривали по време на разкопки.
Изданието се нарича „Аспекти на всекидневния живот в древна Гърция" и поставя акцент върху удоволствието от живота. Първата глава е посветена на симпозиумите, така както са ги провеждали в древна Гърция. Думата „симпозиум" означава „пиене на много лица заедно", като за първи път терминът симпозиум е бил използван от поета Алкей през VII в. пр. Хр., обясни доц. Дончева.
Много е важно да се знае, че първото задължение на симпозиума е било всички симпосиасти да имат венец на главата. След това те са си избирали симпосиар, който бил изключително важна личност. Избирали са винаги този, който трудно се напива, защото неговата задача е била да контролира пиенето на другите. Той е определял количеството вино, което ще бъде изпито по време на симпозиума, както и в какво съотношение ще бъде разредено виното. Древните гърци винаги са го пиели, разредено с вода и най-често едно към пет, в полза на водата.
Този, който изпие повече от нормалното или пък не достигне минимума, бива наказван. Наказияната си били строги и провинените е трябвало да стоят голи на един крак, държейки чаша с един пръст или пък да носят флейтистката с една ръка. Когато симпозиумът отиде на приключване, мъжете са тръгвали в шествие по улиците на Атина и тогава всъщност са показвали колко разюзднаи могат да бъдат. Така са отивали да друг симпозиум, ако успеят да стигнат до него.
В тези симпозиуми са участвали само мъже. Те са говорели на вяскакви теми, включително и за поезия. Почтените жени са си оставали вкъщи, а за щастието на мъжете са се грижели хетери, които са били най-високо платените проститутки. Тази древна професия навремето е била на изключителна почит. За платената любов е имало закони в древна Гърция и минимум 30 определения за тези жени. За да стигнат до върха на стълбицата и да станат хетери, те е трябвало да изминат дълъг път, разказва доц. Дончева.
Тя е посветила голяма част от книгата си и на т.нар. гръцка любов. Това е любовта на зрял мъж към младо момче и терминът, с който ние днес определяме тези взаимоотношения, някога е имал друг смисъл. Ритуали - сватбени и погребални, е описала още доц. Дончева в своята книга. Тя е богато илюстрирана и вече може да бъде открита по книжарниците.
