Кунева: Ние ще имаме толкова пари, колкото успеем да усвоим

Бившият еврокомисар Меглена Кунева – събеседник в предаването „Седмицата” на Дарик:

Първо в качеството ви на кандидат-президент да ви попитам кой ви следи? Цветан
Цветанов отрече да е той.

Много се радвам. Нека да разчитаме…

Ама имахте ли подозрения, че е той?

Нека да разчитаме на думата му. Ами вижте, не в качеството на вътрешен министър, надявам се, но все пак в този случай вътрешният министър съвпада с шеф на щаб. За съжаление, знам достатъчно, че в някои щабове има, така, специални звена, които проучват опонента, и проучването на опонента е свързано и с, така, физическото му проследяване. Аз не се притеснявам от това, разбира се, освен че някой може да разбере точно кой ми е любимият магазин за хранителни продукти например. Няма нищо, което да крия, но е излишно губене на ресурс това, граждански, защото всъщност всяка партия, всяка пропаганда, всяко обяснение, казвам пропаганда в съвсем нормалния смисъл на думата, трябва да е комуникация с хората, а не кой какво ще каже за другия,
нали?

Т.е. вие сте убедена, че ви следят всъщност? Тези неща, които излязоха като реплики, ваши, по пресата тази седмица.

Не бих искала толкова много да акцентуваме на това, но нека да ви кажа, че веднага след европейските избори, не съм го споделяла от желание да не наруша имиджа на страната, но веднага след европейските избори аз започнах да получавам заплахи със SMS по моя български номер, той е широко известен. Аз не реагирах. Заплахите бяха: откажете се от политика.

Иначе какво, че ще ви убият?

Не, не, разбира се, не чак дотам. Аз мисля, че те са правени от грамотни хора. След това започнаха обаче да идват на белгийския номер, на комисарския ми телефон и тогава вече аз се обърнах към службите в комисията. Това е документирано впрочем, не го казвам така.

Така и какво стана?

Спряха, спряха, те се свързаха с българските власти и спряха.

Службите направиха нещо, свързали са се с Цветанов.

Не знам с кого. Нямам представа, но спряха.

И оттогава, и сега пак ви се върнаха някакви притеснения…

Тогава по телефон такива заплахи не съм получавала, имала съм такива писма, но нека да не…

А сега?

Ще ви кажа. Ако нещо се случи, което да ме впечатли особено, ще ви кажа.

Не, ама за следенето, виждате, че… на мен ми е интересно чисто житейски. Виждате, че някой ходи след вас, един и същ човек ли или?

А, не, не съм толкова наблюдателна, но има достатъчно много косвени данни, за съжаление, лоша практика, към която българските, няма да кажа политици тук, не ми се ще да обиждам добрите хора в политиката, но които хора, занимаващи се с тази дейност, практикуват. Знаете, че е така.

И подозренията ви са към управляващите?

Не, не съм казала такова нещо.

А къде са…

Това са вероятно щабове, управляващите също имат щаб…

Те кандидат нямат.

Да, може би пък събирането на данни е основа за профила на кандидата, не знам. По същество. Дали не можем да говорим за…

Добре. Темата е друга, да.

…дали не можем да говорим за хората.

15% повече пари от еврофондовете за България в бюджета за периода 2014-2020 година. Защитен ли е българският интерес според вас?

Зависи. Първо, ние ще имаме толкова пари, колкото успеем да усвоим. Когато преговаряхме бюджетната рамка за този период, в който сме сега, беше много трудно. Ние не бяхме още членове на Европейския съюз, бяхме само наблюдатели. А изобщо, когато договаряхме влизането на България в Европейския съюз, така бяха направени нещата, че ние не бяхме включени в пакета за разширяване, т.е. рамката от 2000 г. Така че аз имам опит с бюджети, в които България отсъства, и сега много ми се искаше да видя какво ще стане с този.

Ами, въпросът по стария бюджет…

Нека да ви кажа…

Дайте да обсъдим какво стана с него. Факт е, че България не се справя добре с усвояването, министър Цветанов цитира 13% в момента…

11, така е според страницата на Министерството на финансите.

Добре, процент-два може би не е най-важното, факт е, че не е и много.

Да.

При всяко положение. Това, че не се справя, може би е повод за упрек и към вас. Когато вие сте правили рамката, може би не сте я разпределили добре. Защото факт е, че има програми, по които нещата вървят бързо, лесно, има огромен интерес, има и такива, в които… обсъждахме например с шефа на фонд „Земеделие”, много пари са предвидени за екологично земеделие, само че се оказва, че формулата, по която са предвидени, е такава, че няма интерес в България, никой не може да отговори на условията, които се поставят. Значи, може би пък упрекът е към вас, че вие лошо сте разпределили, като сте преговаряли с Европейския съюз, къде да отидат парите в България.

Точно това ви обясних преди малко, че България е било наблюдател, а не е била част от преговарящите. Т.е. това е политиката на Европейския съюз за бюджета, както и сега. Европейският съюз казва: ще даваме повече пари за иновации, ще даваме повече пари за образование. Значи, разликата между преди и сега е, че сега България може да каже - не, не трябва да има повече пари за образование, искаме повече пари за асфалт. И това ще бъде нашата теза оттук до следващите седем години.

Вие като преговарящ, нищо не зависи от вас.  Това ли искате да кажете?

Бюджетната рамка се преговаря от страните членки. В бюджетната рамка не преговаря главният преговарящ, първо, такава фигура няма сред сраните членки, а преговаря министърът на финансите и министър-председателят. Така на най-високо ниво се решава бюджетната рамка. Разбира се, това е предложение на комисията, после минава през съвета, парламент и т.н. Представете си го свързано тук с националния ни бюджет. Проблемът е друг - дали националните ти приоритети съответстват и администрацията ти съответства на начина, по който европейският бюджет е предвидил развитието на Европа. Ако погледнете, така да се каже, преамбюла на този бюджет, там се казва: това е само един процент от вноските на страните. Но с този един процент ние искаме да усилим значението на Европа във всяка една страна, т.е. недейте да разчитате в политиката си, вътре, национална, само на този бюджет, а използвайте този бюджет да направите така, че там, където ви трябва повече Европа, да речем да се свържете със съседните страни, да участвате в икономика на знанието, за да има мобилност на хората, които могат да направят открития, които могат действително да донесат висока добавена стойност, да разчитате на Европа. Или екологичното земеделие - да, ще има, това междувпрочем също е договорено по време на преговорите, ние се качваме в директните плащания. Такава е рамката, договорената рамка още оттогава. Само че сега има един друг елемент – 30% за биологично земеделие. И понеже аз не знам точно какво мислят, мисли българското правителство, и не само българското правителство, българското общество, ще успеем ли ние да го направим? Това добре ли е за нас? Аз не мога да ви отговоря в момента дали ще ги усвоим. 71% ще се увеличат парите в програмата „Еразмус”, т.е. повече български студенти ще могат да заминат и повече чужди студенти ще могат да дойдат в нашите учебни заведения…

Това говорите за следващия бюджет?

Да. При нас какво означава това? Комисия от българските учебни заведения, които могат да приемат чужди студенти, с което ние ще станем известни по цял свят, че ние имаме добро образование, ще започнем да привличаме хора и т.н.

Това го казвате с ирония, че всъщност България няма как да се конкурира с големите западни образователни институти и парите ще отидат там.

Не го казвам с ирония, не го казвам с ирония, казвам го с тревога и не е вярно, че България не може да се конкурира, защото вместо тупане по гърдите каква древна…

Защото нашият най-преден университет беше на 500-но място или нещо такова?

Да довърша. Няма смисъл от тупане по гърдите, патриотично, колко много можем, колко много знаем, а да направим доказателства за това. Има специалности, има университети, в които ние можем да бъдем водещи. Да видим в кои. Т.е. ние искаме ли? Това е много голям въпрос не само пред българското образование, а изобщо пред българското управление - кои са националните ни шампиони? На какво залагаме? Дали залагаме на медицината, защото тя е конвертируема и можем да привлечем студенти, ако това искаме, или на нещо друго. Полша, Полша е страна, която има 43% хора с дипломи. Не се уточнява в справката, която дават Евростат, точно какви - дали за средно, дали за висше образование, но това е една от целите на „Европа 2020” - повече образовани хора, повече хора с умения и с дипломи. България тук е на 33%, което не е лошо впрочем, но трябва да говорим за качество. И там, където ние сме най-зле в образованието, е свързано с ранното напускане на училище - 23% не завършват училище. А целта е да бъде максимум 10. Полша в това отношение е под 8%, т.е. страната сама си е поставила цел, по-амбициозна от европейската.

Чакайте, сега да подредим малко нещата. Всъщност какво предлагате вие? В преговорите, които България сега ще води вече като пълноправен член на Европейския съюз, за парите на съюза до 2020 г., какво повече искате от общата констатация, че ще вземе България повече пари? Примерно 15%?

Да видим колко пари ще можем да усвоим. Т.е. каква е подготовката на администрацията, каква е подготовката на всеки един сектор да усвои тези пари, какви оперативни програми ще са ни необходими, дали са тези, които имаме, или ще искаме някаква промяна…

Какво предлагате вие? Каква промяна предлагате?

Ами, вижте, няма как да се предложи промяна, без да има снимка и оценка на момента. Това… не може, както седим ние с вас в това студио, без да имаме всички данни, всички факти, без да има дебат, аз да кажа ето това ще е най-печелившото за България. Моето разбиране е, че ние трябва да заложим на образование, трябва колкото се може повече да се приближим в посока на високи технологии, патенти, това са големите пари. Повече… голяма добавена стойност. Трябва колкото се може повече да направим така, че да има иновации в малкия и в средния бизнес. Частните компании - малки, средни, големи, особено малки и средни, не инвестират в иновации. Което означава, че конкурентоспособността на България е поставена под въпрос. Държавата не инвестира. Ние сме минус 57% от средното и минус 87... държавно и минус 87, с по-малко инвестиции в частния сектор. Това е много тревожен сигнал. Значи, според мен трябва да се насочат много ясно усилията в наваксване на тези дупки, пропасти, ако щете, за да може България да усвоява действително парите, които има. Още нещо. Умно би било да видим, когато строим магистрали, как те се свързват с Европа. Дали когато строим мост Видин - Калафат не трябва да помислим за магистрала, която да води до този мост. Тоест кой от всички вътрешни приоритети в страната най-добре се съчетава с европейския приоритет, защото тогава сме много убедителни. Нека не забравяме, че все пак това са допълнителни към нашите усилия средства. И това, което е освободено от европейския фонд, трябва да усили националните ни усилия и да им даде възможност да се вложат в някаква друга сфера. Аз слушах вашия разговор с министъра на здравеопазването и искрено се надявам, че той ще успее, че той ще успее да вземе повече пари за образование, както и неговия колега повече…

За здравеопазването, да.

…за здравеопазване, както и неговият колега за образование. Защото ние имаме три процента фиксиран бюджетен дефицит, чудесно, а дали не можем да си кажем, не през конституцията, но да се съберат всички, така, релевантни политически сили, нямам предвид само партиите, и да кажат в следващите 10-15 години ние ще даваме еди-какъв си процент, свързан с образование, със здравеопазване, защото това са много важни елементи от икономиката, за да може България наистина да се откъсне от това място, което сме сега.

Трябва ли България да приеме един процентен пункт от ДДС на всяка държава да бъде за Европа, да има нов общоевропейски данък за определени неща?

Много, много интересно. Значи, въпросът за единното ДДС…

Защото България взима най-много пари от Европейския съюз и ние би трябвало да сме навити, или взима доста пари оттам, и ние трябва да сме на…

Да, ние усвояваме много малко, така че не взимаме доста.

Да, но имаме право да вземем много…

Да, да.

…значи, би трябвало да сме навити на това другите да започнат да дават някакъв общоевропейски дан. Той ще бъде много по-голям на германците, и по-голяма част ще идва при нас.

То и сега е така. То и сега е така.

Това… Логиката е, че ние не би трябвало да сме против.

Има друг аргумент, който е свързан с ДДС. Първо, много силно отдаване на държавен суверенитет, затова повечето от страните се колебаят, една Чехия се колебае. И освен това ние трябва да разберем как привличаме повече инвестиции. Това, което ме притеснява е, че към момента ние привличаме повече инвестиции с ниско заплащане на работната ръка и плосък данък, нисък данък, а не ги привличаме с върховенство на закона, не ги привличаме с добра бизнес, бизнес климат и не ги привличаме със стабилност, предсказуемост на промените в законодателството. Остават ни тези два лоста - плоският данък, ДДС. Трябва да се види какъв ще бъде ефектът. Не съм съгласна например България да не може да увеличава работната заплата, което пък е свързано със свиване на публичните разходи. Тук може да се спори и тук трябва да видим каква е разликата между Източна и Западна Европа, защото такава разлика съществува.

Трябва ли българите да помогнат на братския гръцки народ?

Да.

Вие в Гърция кога за последно сте ходила? Скоро минавала ли сте? Аз бях в деня на гласуване на вота на доверие, което беше поискал премиерът. Не можеха да се намерят места от сутринта до вечерта във всички кръчми в Солун. Протестите бяха снимки за Си Ен Ен около 15 минути, носеха си навити плакати, тук пиеха узо, станаха, отидоха, попротестираха, снимаха ги и след това вечерта никой не даде пълните заведения, в които пееха. Някак си гръцкият народ не изглежда като народ, на който трябва да се помага.

Искате ли да ме попитате все пак какво разбирам аз под помощ на гръцкия народ, защото така ще мога да ви отговоря на въпроса.

Добре.

Значи, гръцката икономика не може да бъде оставена да се срути. В момента гърците приеха едно доста храбро решение, имам предвид парламентът, което е против общественото мнение. За мен това е помощ за Гърция, първо, защото това е помощ за европейската икономика, това е необходимост за европейската икономика, иначе ще се постави под въпрос еврото и все едно да ме попитате трябва ли България да иска да има единна европейска валута, която да е стабилна. И ако аз ви отговоря с този въпрос, вие ще ми кажете да, предполагам, поне доколкото следя вашите изяви, вие бихте искали това да се случи, защото това е поредното присъединяване и поредното уголемяване на силата на Европа. Но…

Това е поредното плащане за гърците.

Вижте, гърците ще си платят дълга. Никой не им подарява тези пари. Те ще си платят дълга. Помощ означава да протегнеш ръка, за да не се удави някой и съответно да потегли и теб.

Някой казва, че това не е помощ за гърците, а е помощ за недалновидни германски и френски банки, използвам това, че много се говори, нали, и за вашата връзка с една френска банка…

Заповядайте, можете да говорите колкото си искате.

…та като банкер да ви питам, така да се каже, че това всъщност е плащане на тези банки, които са инвестирали неразумно в гръцката икономика и сега всъщност искат да заменят, техният частен дълг всъщност да бъде заменен с един дълг, поет от целия Европейски съюз и най-вече от правителствата на собствените им държави.

Аз съм за много стриктен контрол върху банките от страна на европейските институции, тези четири елемента на Пакта за стабилност, едното от които е много стриктен банков контрол, и смятам, че тази банка, към която реферирате, изцяло поддържа Европейската комисия. Моята позиция винаги е била такава.

Тя има ли, вашата банка има ли инвестиции в Гърция?

Нямам представа, с това не се занимава… Това, в което членувам, се нарича обществен съвет и този обществен съвет е отговорен за това да не се злоупотребява с доверието на потребителите, да има стабилна политика, да няма рискове, т.е. да не…

Това не отговаря на надзорен съвет като структура…

Не, не, не.

…понеже някак си от това, което четох, останах с това впечатление, че е надзорен съвет.

Не, не, това е обществен съвет, ако мога така да кажа, и затова и бях поканена.

Четох, че ще го напуснете, ако станете президент…

Разбира се, разбира се.

…защото това е една от нападките към вас.

А междувременно би било, междувременно би било хубаво, ако се използва тези ми възможности да обяснявам колко е добра българската икономика през една банка, която е институция във Франция, разбира се. Повечето хора, които са там и които идват от други страни, включително Щатите, включително Люксембург, Холандия, Белгия, правителствата им ги молят да кажат по някоя добра дума публично, защото във Франция има трибуна и има интерес към представители от различни страни, които са ангажирани в този обществен борд, подчертавам.

Защо България не влиза в Шенген според вас?

Не съм чела кореспонденцията между комисията и българското правителство. Там вероятно има добро обяснение. Много бих искала да помогна, правя го на всяко ниво, с каквото мога. Още преди започването на унгарското председателство бях на един голям неправителствен форум, на който, разбира се, имаше представители на външно министерство, заместник-министърът, той е министър по европейските въпроси всъщност, от Унгария. Помолих за двустранна среща с него, обясних колко е важно за страната. Ще продължа да го правя. България трябва да влезе в Шенген. Освен изпълнението на техническата част ние трябва да докажем, че сме надежден партньор, но не ме карайте да продължа да говоря клишета, защото това съм го казвала много пъти пред вас.

Добре, ама няма, няма особена логика преди 10 години… България всъщност за втори път влиза в Шенген, така, в менталния смисъл на думата, с тези шенгенски визи…

Заради визите.

…да. 2000-та г. България от днешна гледна точка беше страна, затънала в престъпност, много повече престъпления се вършеха, а тогава ни приеха. Тогава бяха поръчкови убийства, много по-тежко изглеждаше.

Значи, оттогава, от влизането на визовия режим досега мисля, че това, което поне в докладите съм чела на Европейската комисия, има около 200 неразкрити убийства повече за съжаление.

Повече? Спрямо тогава, така ли?

Да, спрямо тогава.

Да, може би пък министър Цветанов ми е повлиял в началото, защото той непрекъснато сравнява тогава, колко тогава са били, възникнали всички тези групировки, контрабандисти и т.н.

Не, те няма… нямаме открити. Значи това, което трябва да направим, е да открием, да се направи разследване на случилото се и голямата надежда за справедливост е тук, това да се случи сега. Това е, как да кажа, професионално ангажирани най-високите хора в държавата - и  министър-председателят и министърът на вътрешните работи, с много опит и част от тази система години наред. Така че аз много се надявам, че те ще
направят нужното.

Т.е. според вас, вашият отговор е, че тогава България е приета в Шенген, визите специално, защото, да, да, във визовия режим на Шенген, защото всъщност сега е станала, а сега не я приемат, защото сега е по-лоша?

Не.

Защото аз имах чувството, че е по-лошо  преди, а пък преди ни приеха, а сега не ни приемат.

Нека да кажем, че тогава… Вижте, във всяко начало се дава кредит, на България се даде кредит. Визите обаче са едно, визите са възможност за нас да пътуваме, но не е споделяне на информация по начина, по който с Шенген ще се споделя. Между другото, ако погледнете новините от Европейската комисия, ще видите, че сега се изгражда една обща информационна агенция, нова агенция, която ще обслужва два елемента от Шенген, свързани с обмена на информация - SIS I и SIS тт, т.е. още по-плътно сътрудничество. Ще използвам примера ви с Гърция. Значи, ако има една страна, която е колеблива по отношение на резултатите от икономиката, нея не я приемат в еврозоната. Ако има една страна, която е колеблива по отношение на борбата с престъпността, корупцията, запазването на информация, естествено, че тя ще има проблеми пред Шенген. Надявам се да се преодолее,  това наистина е много важно за нас. И пак ще кажа - всичко, с което мога да помогна, ще го направя.

Министър Цветанов даде един нюанс, че ги било страх и че през Гърция ще могат да влизат без контрол през България.

Това не го разбирам. Какво е имал предвид?

В смисъл, той каза те гледат турско-българската граница, ама гледат, че има и турско-гръцка и че натискът може да дойде и през Гърция, и ако няма българска граница, действаща, аз така го разбрах, едва ли не, че гърците също имат някаква връзка с това, че нас не ни приемат в Шенген. Вие виждате ли такава връзка?

Не мога да го разбера това. Гърция е страна, част от Шенген, и не знам да има проблеми. Не съм чувала за това.

Кой ще ви е вицепрезидент?

Ще разберете във вторник… мога да ви кажа.

Този вторник, сега?

Да, да, този вторник, сега на 12-ти. Заповядайте.

Мъж, жена?

Мъж, заповядайте, „Радисън”, 11.00 ч. Ще ми е много приятно да видя вас или някой от колегите ви.

Какъв е профилът сега вие няма да кажете…

Да, няма да кажа.

…за да не ви се развали събитието, но какъв профил човек е?

Много сериозен, много дълбок, значим…

Не, нещо… интелектуален тип или тип политик?

Не, аз казах, че искам силно присъствие на необвързани хора около мен. Такъв е инициативният комитет в по-голямата си част.

Нещо, което за една жена се предполага - да вземе някой армеец, предвид армейските функции на президента.

Не, няма…

Няма ли да е от армията някой?

Не, нямам комплекси…

Нещо такова? Някой генерал?

На мен са ми искрено интересни въпросите, свързани с безопасността, със сигурността, с тероризма, но не смятам да бъда допълвана в това отношение, това не е мое допълнение. Вицепрезидентът трябва да има значение за нацията, а не значение за мен.